Китай е страна, в която на много места все още можете да да видите как новото и модерното съжителства със старото и типично китайското. Когато казвам тичипно китайско обаче трябва да направя уговорката, че това не е застиналата, скрита зад стените на Забранения град или в залите на някой музей традиция, а живия манталитет на обикновените хора, който създава онази неповторима атмосфера, с която са протити улиците, пазарите, ресторантите и въобще всичко в Китай. За тази атмосфера е и днешния ми разказ.

Покрай един от основните булеварди в Западен Пекин – „Лугу", се намира пазарче входът, на което е отбелязан с боядисана в мръсно жълто арка и надпис „Пазар за цветя, риби и птици". С времето предназначението очевидно му се е попроменило и сега там продават също антикварни предмети железария, има дори специално магазинче за шапки и такова за музикални инструменти.

Първото нещо, с което се сблъсква човек, преминавайки под арката, са търговците на цветя. Всъщност, това бяха двама души на средна възраст, единият от които бе разположил върху ниска сергия пакетчета със семена на най-различни цветя и зеленчуци. Другият човек до него продаваше истински растения в саксии, които вероятно варираха според сезона. Сега имаше напъпили миниатюрни мандарини, друг цитрусов плод, който ми заприлича на лимон, обичайните дръвчета бонзай, червена роза с поопадал цвят и някакви други зелени цветя. Повечето от саксиите бяха доста поочукани от постоянното пренасяне, зад цветята имаше и струпани на купчина празни, не съвсем добре почистени от пръстта други саксии, а пред продавача стоеше голям сандък, пълен с найлонови пакети пръст.

След търговците на цветя, „окупирали" малкото площадче до входа, пазарът се разделяше на две тесни улички, по чието протежение се намираха малки магазинчета. Тръгнах по лявата и погледа ми веднага попадна на четирима души, двама от които стояха прави, а останалите – клекнали над някакви кашони и се взираха с нескрито любопитство в тях. Приближих се и магазина се оказа за животни, а в кашоните бяха пълни с току-що излюпени пиленца и патенца. Пукхавите, пъплещи в кашоните животинки, предизвикваха усмивки у всички минаващи, мнозина се спираха да им се порадват и помилват, за което собственичката на магазина явно нямаше нищо против. Някой попита колко струва едно пиленце, а жената отвърна 1 юан... Досами кашоните имаше клетки с малки зайчета, хамстери и една катеричка, която също привличаше интерес, хрупайки някакви ядки. Разбира се, не липсваха небрежно нахвърляните на куп чували с храна за животните, а за капак в сумрачното магазинче имаше и компютър, от чиито тонколони се носеха тихи будистки песнопения...

По-нататък имаше няколко магзина и сергии за екзотични птици – основно папагали и някакви други, вероятно местни пернати, които отново събираха възхищението на минаващите хора с красивата си пъстроцветна украса. Празни, поогънати и явно доста поостарели клетки, нахвърляни безредно наоколо, напомняха, че човек се намира именно на китайски пазар.

След птиците следваха декоративни риби – основно златни и червени, както и няколко вида костенурки. Всички те плуваха в големи пластмасови легени, снабдени с попмички за въздух, докато в почти всеки магазин се предлагаха и празни стъклени аквариуми с най-различна големина и форма. В някои от легените имаше и умрели риби, но продавачите не си правеха труда да проверяват и ги вадят постоянно.

По другата уличка на пазара бяха предимно антикварните магазини, някои от които приличаха на вехтошарски сбирки. Стари книги, монети, гривни, камъни, часовници, значки и каквото друго ви дойде на ум, гарнирани със солидна доза прах и вероятно никога не почиствани, се трупаха пред и в малките магазинчета. Тук таме се мяркаха и някои по-претенциозни предмети като красива каменна статуйка на Конфуций, митично животно или дълъг китайски меч.

Подминах калиграфско ателие, в което бяха провесени десетина свитъка с йероглифи в различен стил, а четирима души – най-вероятно собственикът и негови приятели, типично по китайски, бяха насядали на дървени столчета около малка масичка, пиеха чай и играеха карти, без да обръщат внимание на евентуалните клиенти, решили да се загледат по-отблизо в произведенията на изкуството.

Артистичният привкус на „Пазара за цветя, риби и птици" допълваше маазин за музикални инструменти, до чийто вход бяха опрени три олющени и прашасали китари. Току до тях бе седнал човек, който бе седнал на стол с гръб към улицата и свиреше бърза мелодия на малка китайска лютня. Вътре в магазина пък друг мъж практикуваше уменията си на прочутото ърху. Всеки от тях бе вглъбен в собствената си мелодия, и по нищо не личеше да си пречат един друг, независимо, че свиреха едновременно. Постоях малко до човека с лютнята, в това време се приближиха две момичета и попитаха, колко струва подобен инструмент. Мъжът влезе с тях в магазина и им показа окачена на два метра над земята лютня, размениха си няколко думи, и явно не харесали цената, момичета си тръгнаха, а човекът отново седна на стола и засвири...

Продължих по уличката където се заредиха отново антикварни сергии и магазини. Почти до самия и изход пък бяха натрупани множество железарски пособия – пили, пирони, бургии, а до тях човек бе опънал платнище направо върху земята и предлагаше кратунки – символът на късмета и дългия живот в Китай.

Тодор Радев