Лиу Фулин се родил през 94 г.пр.н.е. и бил най-младият син на император У и любимата му наложница Джао. Три години по-късно престолонаследникът Лиу Дзю бил принуден да се самоубие, след като го обвинили в опит за преврат и владетелят трябвало да посочи нов наследник на трона. Най-възрастният му син – Лиу Дан, и брат му Ли Сю, имтераторът смятал за неподходящи, тъй като и двамата демонстрирали незачитане на законите. Така, останал без кой зае какъв избор, той решил в полза на най-младия си син Лиу Фулин – по това време едва 6-годишен. Владетелят посочил за негов регент способния министър Хуо Гуан, след което наредил майката на принца – наложницата Джао, да бъде убита, тъй като се опасявал, че може да узулпира властта от невръстния си син. По съвет на Хуо император У назначил още двама регенти – хунът Дзин Минди и генерал Шангуан Дзие, и в 87 г.пр.н.е. починал. Така едва 8-годишен Лиу Фулин наследил властта в Поднебесната, оставайки в историята с името император Джао.
В началото на управлението му властта била изцяло в ръцете на тримата регенти – Хуо, Дзин и Шангуан, като важните решения се взимали от Хуо, а делата в двореца движела принцеса Ъи – най-възрастната сестра на владетеля. На момчето-император обаче не му било съдено да прекара безоблачни първите дни от управлението си.
Принц Лиу Дан не бил доволен от това, че баща му го пренебрегнал като евентуален наследник и в 86 г.пр.н.е. организирал тайно бунт заедно с още двама представители на императорския клан – Лиу Джан и Лиу Дзъ. Те трябвало да обвинят император Джао, че не е истински син на предишия владетел, след което Лиу Дзъ щял да се разбунтува в Линдзи (в днешната провинция Шандун), а Лиу Джан да вдигне своето княжество Йен (около днешен Пекин). Заговорът обаче бил разкрит и участниците в него екзекутирани с изключение на принц Лиу Дан.
По-късно през същата година единият от регентите – Дзин Минди се разболял тежко и починал. Докато бил жив, той често играел ролята на помирител и посредник между по-крайните си сърегенти, но след смъртта му конфликтът им се оказал неизбежен. Шангуан Дзие, недоволен от второспетенната роля в управлението, се опитал да се наложи над Хуо Гуан, макар преди двамата да били големи приятели и дъщерята на Хуо да била женена за сина на Шангуан. Семейството имало дъщеря, която била 5-годишна през 84 г.пр.н.е., когато Шангуан поискал да я даде за съпруга на император Джао. Първоначално Хуо отказал с мотива, че е прекалена малка, но дядо й – Шангуан Дзие бил твърдо решен да реализира плана си и прибягнал до станалите обичайни за ханския двор интриги. Бащата на момичето бил приятел на Дин Уайжен – любовникът на императорската сестра Ъи, и го помолил да убеди принцесата в състоятелността на плана. Това трябвало да заздрави властта на рода Шангуан, които на свой ред щели да помогнат на Дин да узакони връзката си с принцеса Ъи. Сестрата на императора се съгласила и през следващата 84 г.пр.н.е. младата дама Шангуан станала официална съпруга на брат й Джао.
През 80 г.пр.н.е. конфликтът между регентите Хуо и Шангуан отново излязъл на преден план в делата на империята. На Хуо Гуан се опълчили освен бащата и сина Шангуан, принцеса Ъи, принц Лиу Дан и други влиятелни чиновници, обвинявайки го, че с решенията си на практика узурпира властта. Те се надявали, когато императорът нареди разследване, да арестуват и убият Хуо на бърза ръка. След като му представили доклада с обвиненията срещу регента, императорът обаче не предприел нищо, а на следващият ден извикал Хуо при себе си и му засвидетелствал уважението си. По-късно през същата година заговорниците направили втори опит да се разправят с регента. Планът бил принцеса Ъи да го покани на празненство, по време на което да го убият, след което да свалят императора от престола и поставят на негово място принц Лиу Дан. Заговорът обаче бил разкрит от един слуга на принцесата и участниците в него заловени и екзекутирани, заедно с целите им семейства. Принцеса Ъи и принц Лиу Дан също се самоубили. След този инцидент, регентът Хуо се разправил с всеки, който сметнал за конспиратор, спечелвайки се репутацията на суров и авторитарен управник. Това обаче не навредило на отношенията му с младия император, който продължил да вярва изцяло на настойника си.
През 77 г.пр.н.е. историците отбелязват едни инцедент с царство Лоулан (в днешен Синдзян), макар ролята на император Джао в него да не е съвсем ясна. Няколко години по-рано владетелят на Лоулан умрял и с помощта на хуните на трона седнал един от синовете му на име Ангуей, който бел враждебно настроен към Хан. Регентът Хуо Гуан решил да се разправи с непокорния Ангуей, изпращайки убиец в двора му. Китайецът успял да се добере до царя, твърдейки, че му носи в дар скъпоченни камъни и го пронизал смъртоносно, след което предупредил приближените му, че всеки опит за съпротива срещу империята ще доведе до изпращането на голяма китайска армия в Лоулан. Освен това той наложил на трона да бъде поставен братът на убития цар Уейтуци, който бил настроен приятелски към Хан. Така империята подчинила още едно от царствата на Запад и си гарантирала безпрепятствен достъп до Близкия Изток.
Три години след тези събития – в 74 г.пр.н.е., император Джао умрял. Той бил едва 20-годишен, нямал деца и бил наследен за кратко от принц Лиу Хъ – представител на друг клон на Ханската династия. През идните години обаче на сцената излязла съпругата на император Джао – императрица Шангуан, чийто бурен живот и дейност довели до много проблеми за империята.
Тодор Радев
