Когато поостарял, император У често бил смущаван в съня си от кошмар, в който кукли, използвани по това време за правене на магии, го бичували. Освен това владетелят изпитвал натрапчивото чувство, че го следят очите на неуловим убиец. Това го довело до състояние на параноя, която имала сериозни последици за цялата държава. За да се отърси от кошмара и страховете си, императорът харчел колосални средства за строежа на луксозни дворци и храмове, където да се чувства защитен и по-близо до боговете. Освен това наредил мащабно разследване и сурови наказания за магьосничество. Мнозина, някои от които високопоставени чиновници, били обвинени, че правят магии и били екзекутирани, обикновено с целите им семейства. Първият подобен процес започнал с брата на императрицата Гунсун Хъ – по това време първи министър, и сина му Гунсун Дзиншън, и приключил с екзекуцията на целия им клан. Подобна била съдбата и на две от дъщерите на императора. Скоро обаче гоненията срещу магьосниците се преплели с борби за трона и резултатът бил катастрофален.

През 94 г.пр.н.е. любимата наложница на импертора – Джао, му родила син, когото нарекли Лиу Фулин. Владетелят, по това време вече 62-годишен, изпаднал във възторг, още повече, че Джао твърдяла, че била бременна 14 месеца – също както майката на митичния император Яо. По този повод император У нарекъл вратата на двореца, в който тя живеела „Портата на майката на Яо". Това обаче довело до спекулации, че той иска да направи невръстния си син престолонаследник и срещу първородния му син Лиу Дзю и официалната императрица Уей започнали непрестанни заговори.

До раждането на Лиу Фулин отношенията между императора и престолонаследникът не били лоши, макар и не напълно безоблачни. Когато бил извън столицата обаче, владетелят винаги оставял Лиу Дзю да управлява от негово име, показвайки по този начин, че все пак му има доверие. Когато остарял обаче, император У започнал да се вслушва все повече в твърдолинейните, понякога корумпирани, чиновници и министри, и принц Дзю, който бил привърженик на по-мека политика, често съветвал баща си да обмисли промени в начина, по който управлява страната. В един момент това отегчило владетелят, който се почувствал разочарован, че синът му не е толкова амбициозен, като него самия.

След екзекуцията през 106 г. на няколко висши чиновници, обвинени в магьосничество, принц Лиу Дзю загубил най-верните си поддръжници в двора, и чиновниците, които не били съгласни с него започнали публично да го хулят и заговорничат.

Сред тях, особено ревностри в опитите си да злепоставят престолонаследника били двама: Дзян Чун – началникът на тайната полиция и Су Уън – главния евнух, който отговарял за императорските наложници. И тъй като кампанията срещу магьосничеството продължавала, те решили да заложат именно на кази карта.

Дзян поставил тайно на различни места в двореца на принца кукли, използвани за правене на магии и парчета плат с мистериозни знаци, след което организирал с разрешението на императора, претърсване и извадил всичко на бял свят. Лиу Дзю бил като поразен от гръм и разбирайки, че противниците му няма да се спрат пред нищо, за да го унищожат, решил да действа първи. Той арестувал бързо Дзян и хората, които му помагали, без евнуха Су Уън, който успял да избяга. Принцът обвинил Дзян, че се опитва да всее раздор между него и баща му и лично го убил, след което започнал да организира отбраната си. В това време Су Уън се добрал до императора и обвинил принца в измяна.

Отначало владетелят не повярвал, смятайки, че принц Дзю просто бил ядосан на Дзян, и изпратил пратеник в Чанан да го доведе. Този човек обаче не се осмелил да влезе в столицата и се върнал при императора, твърдейки, че принцът прави преврат. Сега вече У изпаднал в гняв и наредил на племеника си – първия министър Лиу Цюмао, да потуши бунта. Пет дни продължили сраженията по улиците на Чанан, но силите на първия министър надделели и принцът напуснал столицата само с няколко телохранители. В следващите дни, освен сина му Лиу Бини, който бил едва на месец и бил хвърлен в тъмница, всички други членове на семейството му били екзекутирани, а майка му – императрица Уей, се самоубила.

С това обаче императорът не получил удовлетворение и наредил сина му да бъде открит. Самият принц бил подсловен в дома на бедно селско семейство от провинция Хунан, но тъй като не искал да бъде в тежест, потърсил помощ от свой приятел, който живеел наблизо. Така обаче той се издал и за да не попадне в ръцете на алчните за награда местни чиновници, се самоубил.

След тези събития император У започнал да разбира, че често обвиненията в магьосничество са фалшиви и прекратил преследванията, поднасяйки извинения на нацията в специален декрет. Към 88 г.пр.н.е. той се разболял сериозно и нямало ясен наследник на престола. Най-големият му жив син – Лиу Дан и брат му Лиу Сю, императорът смятал за неспособни да управляват, тъй като не зачитали законите и затова решил, че единственият възможен наследник е 6-годишният Лиу Фулин, посочвайки за негов настойник способния министър Хуо Гуан. Освен това владетелят наредил майката на Лиу Фулин – наложницата Джао, да бъде убита, опасявайки се да не вземе властта в свои ръце. По съвет на Хуо Гуан владетелят назначил още двама регенти и няколко месеца по-късно починал.

Тодор Радев