В началото на управлението си император У продължил т.нар. политика на „хъцин", започната още при баща му, и която се състояла в установяването на приятелски отношения с по-агресивните съседи чрез бракове. Така например, през 140 г.пр.н.е. той дал ханска принцеса за жена на могъщия хунския вожд (чаню) Гунчен и осигурил мир по северната граница. Това обаче не траяло дълго, тъй като след установяването на контрол над южното царство Минюе през 135 г.пр.н.е., император У постепенно започнал да променя отношението си към хуните, смятайки, че те не зачитат достатъчно Поднебесната. Така се стигнало до неизбежния разрив.
В 133 г.пр.н.е., по съвет на Уан Хуей – министърът, отговарящ за отношенията с васалите, императорът наредил на военачалниците си да подготвят капан на хунския вожд Гунчен. Според плана, управителят на граничната област Маи трябвало да отиде в хунския двор и се престори, че е готов да я предаде на Гунчен. Когато вождът тръгнел за новото си владение, той трябвало да бъде изненадващо нападнат от очакващите го там хански войски. Планът обаче се провалил, тъй като на път за Маи хуните заловили един китайски войник и той им разказал за готвения капан. Гунчен бързо се върнал в земите си, а със злополучния план приключил и мирът с империята. През следващите години хуните започнали да нападат и ограбват граничните територии на Поднебесната, въвличайки китайските гарнизони там в кратки схватки, без обаче да предприемат решителна или мащабна атака.
През 129 г.пр.н.е. хуните нападнали граничната област Шангу на територията на днешната провинция Хъбей и император У изпратил четирима свои генерали, всеки начело на силна 10-хилядна кавалерия, да се разправят с нашествениците. Двама от тях – Ли Гуан и Гунсун Ао обаче претъпели големи поражения, третият – Гунсун Хъ дори не успял да влезе в битка, и единствено четвъртият – Уей Цин успял да се отличи, нахлувайки в свещените за хуните територии. След кампанията той бил повишен и му било поверено командването на повече войници. Две години по-късно – в 127 г.пр.н.е., Уей Цин разбил силна хунска част и Китай окупирал района Шуофан в днешна Вътрешна Монголия. За да задържи важните територии император У наредил там да бъдат изпратени незабавно 100 хиляди китайски заселници. Те построили град Шуофан, който по-късно станал ключов за офанзивата срещу хуните. Когато в 124 г. хунски войски се опитали да превземат Шуофан, генерал Уей Цин организирал изненадваща атака и взел в плен 15 хиляди души. В тази битка се отличил племенникът на генерала Хуо Цюбин, който получил като награда правото да командва собствена част. Той оправдал доверието и в 121 г.пр.н.е. постигнал голяма победа над хунски части, смятана от врага за невъзможна. В резултат Поднебесната сложила ръка върху района на днешната провинция Гансу, който освен стратегически бил и богат на природни ресурси.
През 119 г.пр.н.е. император У променил начина, по който реагирал на хунската заплаха, предприемайки мащабен поход право към столицата на номадите. Китайските армии напреднали успешно и нанесли голямо поражение на хунския вожд Иджъсие, унищожавайки армията му, а самият той едва не попаднал в плен. След разгрома Иджъсие предложил да бъде подновена политиката на „хъцин", но мирните разговори били прекратени скоро, тъй като император У дал да се разбере, че отсега нататък хуните могат да му бъдат единствено васали.
През следващи почти две десетилетия враждебността между хуните и империята стихнала, тъй като и двете страни имали нужда да си поемат глътка въздух. В 103 г.пр.н.е. обаче новият хунски вожд Ър подновил войната и армията му обградила и пленила цялата войска на генерал Джао Пуону. Това била първата голяма хунска победа след 119 г.пр.н.е. На следващата 102 г.пр.н.е. империята отвърнала на удара, побеждавайки номадите при Даюен. Това притеснило хунския владетел, който сметнал, че Китай готви нова голяма инвазия м земите му и отправил предложение за мир към император У. И този път обаче мирните преговори били прекратени, след като хуните разкрили, че китайският пратеник Джан Шън се опитал да организира заговор за убийството на един от князете им.
През 99 г.пр.н.е. император У изпратил нова армия на север да подчини хуните, но тя претърпяла неуспех. През следващите 12 години до смъртта си владетелят на Поднебесната вече не се решил на мащабни военни действия срещу враждебните си северни съседи. Резултатът от предишните обаче бил в полза на китайците – те установили контрол върху стратегическия район от Ордос и коридора Гансу до езерото Лобнор. Така успели да прекъснат връзката между хуните и южните варварски племена „цян", както и да спечелят пряк достъп на Запад към Централна Азия и Близкия изток.
Тодор Радев
