След смъртта на ханския император Дзин съдбата на Поднебесната преминала в ръцете на сина му Лиу Чъ (император У). Съдбата му, макар и не необичайна за владетел, е донякъде щастлива и има предистория, която започва с неговите предци още във времената на първия хански император Лиу Бан (Гаодзу).
След падането на династия Цин в 206 г.пр.н.е. Поднебесната била разделена на единайсет царства и на един от отличилите се в борбата генерали на име Джан Ту се паднало царство Йен. Няколко години по-късно Лиу Бан отново обединил страната, слагайки началото на династия Хан и Джан Ту станал негов васал, запазвайки титлата и земите си. Скоро обаче бившият генерал се разбунтувал, но войските му били разбити, а самият той пленен и екзекутиран по нареждане на императора. Джан Ту имал син на име Йен, който след поражението на баща си избягал при хуните. Негова дъщеря била Джан Ър, която на свой ред се сдобила с момиче, което нарекла Джъ. Когато поотраснала Уан Джъ била дадена за съпруга на един обикновен човек на има Дзин Уансун и имала от него дъщеря. Веднъж обаче гадател казал на майка й, че Джъ и сестра й Сисю ги чака необикновена съдба. Джан Ър приела това като знак да ги предложи на престолонаследника Лиу Ци и накарала Уан Джъ да се разведе с първия си мъж, след което двете със сестра й станали наложници на принца. Скоро след като Лиу Ци седнал на трона през 156 г.пр.н.е. Уан Джъ му родила син, когото нарекли Лиу Чъ. Докато била бременна тя казвала, че й се присънило как слънцето се спуска в утробата й. И наистина, на сина й – макар да бил десети по ред – било съдено да властва над Поднебесната.
Когато в 141 г. император Дзин умрял, престолонаследникът Лиу Чъ бил 15-годишен, но бързо се доказал като способен и далновиден владетел. Година след възкачването му на престола, той провел изпит на стотина млади учели, препоръчани му от чиновниците, повечето от които не били от знатен произход. Това събитие се оказало с огромно влияние върху последвалата история на Китай, тъй като белязало установяването на конфуцианството като официална доктрина на империята. Поради младостта на владетеля, в първите години от управлението му, държавните дела били доминирани в голяма степен от три фигури – баба му вдовстващата императрица Доу, майка му Уан Джъ и природения му брат и командир на армията Тиен Фън. И въпреки, че често му се налагало – къде доброволно, къде не – да се вслушва и следва съветите им, младият император търпеливо дочакал своя миг. Разочарован от липсата на визия за управлението, която демонстрирало старото поколение, той решил да си създаде собствен кръг от съветници и постоянно търсел и се обграждал с млади способни чиновници. Император У обаче не се колебаел да им покаже, че именно той е техният господар, включително наказвайки и дори екзекутирайки някои от тях, ако разберял, че били корумпирани или имали тайни от него. В същото време той уважавал тези чиновници, които не го ласкаели, а му посочвали недостатъците. Най-прочутият от тях бил Дзи Ан, чиито обидни понякога коментари карали императора да се притеснява да се изправи очи в очи с него, но той искрено уважавал честността му. Владетелят демонстрирал и младежко непокорство, измъквайки се често от двореца дегизиран като обикновен благородник, за да се поразходи или половува на воля.
През 135 г.пр.н.е. баба му починала и позициите на император У укрепнали още повече, а майка му и брат му успявали все по-малко и по-малко да му налагат волята си.
По това време император У започнал да показва и желание за териториално разширение на държавата си. През 138 г.пр.н.е., когато южното царство Минюе нападнало северния си съсед Дунхай и дунхайците поискали помощ от Хан, императорът не се поколебал да откликне на молбата, въпреки несъгласието на брат си Тиен Фън. След като научили, че хански войски са на път да помогнат на Дунхай, армиите на Минюе се оттеглили. Опасявайки се от нова атака, дунхайският владетел Луо Уан поискал от император У да вземе под своя закрила хората му и им били дадени земи в района между реките Яндзъ и Хуай. В 135 г.пр.н.е., когато Минюе нападнало царство Нанюе, то също се обърнало за помощ към Ханската империя, въпреки че имало възможности да се справи само с врага. Император У бил изключително поласкан от молбата, тъй като на практика тя била символ на признаването на властта му от Нанюе и изпратил армия срещу Минюе, независимо, че на това се противопоставил един от главните му съветници – Лиу Ан. Благородните в Минюе, опасявайки се от мащабно ханско нашествие, организирали заговор и убили владетеля си Луо Ин, след което изпратили пратеници в имперския двор да търсят мир. Владетелят приел, но под негов надзор в Минюе били установени двама царе – Луо Юшан, брат на убития Луо Ин и внука му Луо Чоу. Така той постигнал целта си да отслаби и разедини южното царство и можел да обърне поглед на север към хуните, недоволен от отношението, което те проявявали към Поднебесната.
Тодор Радев
