Император Лиу Ци (Дзин) бил доста плодовит, хрониките са запазили имената на поне 14 негови синове, но така и нямал мъжки наследник от официалната си съпруга. Нейното име било Буо и тя била от рода на баба му – вдовстващата императрица Буо. Тя се омъжила за Лиу Ци още докато той бил престолонаследник, но тъй като годините минавали а тя така и не му раждала деца, владетелят постепенно се отдръпнал от нея. Докато бабата на императора била жива, Буо имала нейната подкрепа и Дзин не смеел да се откаже от нея. След смъртта на старата Буо в 155 г.пр.н.е. обаче нещата се променили и малко след това – в 151 г. императрицата била лишена от титлата си и изпратена в изгнание, където починала 4 години по-късно.

Междувременно, в 153 г.пр.н.е. император Дзин дал титлата престолонаследник на най-големия си син Лиу Жун. Това правело майка му – една от любимите наложници на владетеля на име Ли – силен кандидат за нова императрица. Ли обаче била изключително арогантна и смятала, че след издигането на сина й и тя трябва да получи официална титла, особено след като съпругата на владетеля била отстранена от двореца, а баба му починала. Наложницата не криела аспирациите си и това я въвлякло в конфликт с една от сестрите на императора – Лиу Пяо. Принцесата често предлагала на брат си красиви момичета за наложници, карайки Ли да изгаря от ревност.

Когато Лиу Пяо поискала да уреди отношенията им мирно, предлагайки дъщеря си Чън Дзяо за съпруга на престолонаследника Лиу Жун, майка му отказала. Осъзнавайки, че ако Ли стане императрица, това ще й създаде много проблеми, принцеса Пяо, разбрала, че няма друг изход освен война. Така вместо за престолонаследника, тя омъжила дъщеря си за Лиу Чъ, син на императора от друга от любимите му наложници – Уан Джъ, след което започнала непрестанно да обвинява Ли за нейната ревност. Принцесата твърдяла, че ако стане императрица, много наложници може да споделят трагичната съдба на Ци – любимата наложница на първия хански император Гаодзу, която била измъчвана и убита след смъртта му по заповед на властната императрица Лю Джъ.

В края на краищата, в конфликтът между двете жени бил намесен и самият владетел, който взел страната на сестра си и в 150 г.пр.н.е. отстранил принц Лиу Жун от престолонаследието, заменяйки го с Лиу Чъ.

Изпадането в немилост на Лиу Жун, до голяма степен благодарение лошия нрав на майка му, решило и съдбата му. В 148 г.пр.н.е. той бил обвинен, че е осквернил гробницата на дядо си – император Уън, докато строяли стена в неговата част от двореца. Жун бил хвърлен в затвора и дори не му позволили да пише на баща си. Принцът знаел, че животът му няма да бъде пощаден и затова решил сам да му сложи край.

С тези събития обаче драмата около това кой ще наследи властта в Поднебесната не приключили.

През същата 148 г.пр.н.е. се случил още един голям инцидент, в който централна фигура бил брат му и потенциален наследник на престола – принц Лиу У от княжество Лян. Заради заслугите си при потушаване на Бунта на седемте княжества, принцът получил правото да използва императорски цветове и извършва церемонии, които обикновено били разрешени само на владетеля. Някои членове от обкръжението му видели в това възможност, и окуражили принц У да поиска титлата на престолонаследник. Той бил подкрепен от вдовствата императрица Доу – майката на Джън, но против него се обявили министрите. Те смятали, че подобен ход, при който брат наследява брата ще разклати устоите на династията и ще създаде възможност за бъдещи фамилни раздори.

Принц У обаче не бил склонен да се откаже лесно от възможността един ден да седне на престола, което още повече обтегнало отношенията му с министрите и редица от влиятелните чиновници. Отношенията им съвсем се развалили, когато Лиу У поискал разрешение да построи път директно от своята столица Суеян до имперската Чанан. Министрите, опасявайки се, че този път може да послужи за военни цели ако У се разбунтува, отново се възпротивили. Тогава принцът изгубил търпение и наредил някой от най-отявлените му критици да бъдат убити тайно.

Научавайки за дръзката и безрасъдна постъпка на брат си, император Джън бил толкова ядосан, че незабавно пратил в княжество Лян следователи да разплетат цялата история и заловят виновните. Принцът решил да се не съпротивлява и се предал на властта. Император Дзин обаче се опасявал да не обиди майка си ако го накаже сурово, а и все още бил привързан към брат си, затова му простил, но вече никога не го разглеждал като свое евентуален наследник.

Когато в 141 г.пр.н.е. император Дзин умрял, на престола седнал неговият десети син – 12-годишният престолонаследник Лиу Ци (У).

Тодор Радев