Император Дзин бил противоречива личност, спечелила си както похвали за политиката, довела до окончателното утвърждаване на Ханската династия, така и критики за лошото му отношение към някои от неговите най-предани поданици и дори към съпругата си.
Лиу Ци (както било името на император Дзин) се родил в 188 г.пр.н.е. Той бил най-големият син на император Уън и една от любимите му наложници на име Доу. След като бащата поел властта над Поднебесната в 180 г.пр.н.е. Лиу Ци бил обявен за престолонаследник. По настояване на майка му, той трябвало да изучава даоистката докрина и бил уважаван от всички в двореца, заради състраданието, което показвал към хората.
През 157 г.пр.н.е. император Уън умрял и на трона седнал Лиу Ци, приемайки името Дзин.
В началото на своето управление той продължил бащината си политика на относителна ненамеса в живота на населението, намалил наполовина данъците и други държавни тегоби, както и наказанията за престъването назаконите. По отношение на съседите също следвал политиката на своя предшественик за мирно съжителство чрез уреждане на бракове между китайски принцеси и владетелите на различните племена по границите на империята.
И независимо от всички усилия да запази мира в страната, още в началото на управлението си, император Дзин се изправил пред един много сериозен проблем – прекалено голямата власт, която притежавали принцовете от страничните разклонения на Ханската династия. Разпореждайки се пълновластно в своите владения, мнозина от тях изграждали собствени армии и понякога се противопоставяли открито на имперторските укази. Всъщност проблемът излязъл на дневен ред още при баща му, но той така и не предприел решителни мерки да се справи с потенциалния сепаратизъм. Синът му обаче трябвало да разреши веднъж завинаги проблема и това станало чрез война, останала в историята под името Бунта на седемте княжества.
Още докато бил престолонаследник, Дзин и братовчед му Лиу Сиен – син на Лиу Пи, владетел на богатото княжество У, играли на шах, и принцът обидил бъдещият император. Дзин се разгневил и замерил с дървената дъска госта си, но го ударил фатално и той починал. Това станало причината за огромна ненавист, която Лиу Пи изпитвал към новия император.
Отношенията между двамата не били тайна за никого и главният съветник на владетеля му подшушнал да използва обидите, които Лиу Пи и принцовете му отправяли, за да отслаби силата им. Той предупредил, че те така или иначе ще се разбунтуват, но би било по-добре ако императорът предизвика събитията и бъде подготвен за тях.
Съветникът се оказал прав и, след като Дзин наредил част от териториите на княжествата да бъдат превърнати във военни окръзи, подчинени директно на центъра, бунтът започнал. Най-напред глава надигнал глава принцът на У, който се съюзил с княжествата Чу, Дзяоси, Джао и още три по-малки – Дзяодун, Дзайчуан и Дзинан, всички намиращи се в района на днешните провинции Шандун, Дзянсу и Анхуей. Бунтовниците потърсили подкрепа и от независимите царства Дунхай и Минюе на юг, които им изпратили войски, обърнали се за помощ и към хуните по северните граници, но те решили в крайна сметка да не се намесват във войната.
В началото на бойните действия обединените сили на У и Чу нападнали няжество Лян, чийто господар бил принц Лиу У – по-малкият и любим брат на императора. Научавайки за това, владетелят наредил на верните си войски да атакуват незабавно вражестите сили и спасят брат му. Командирът им Джоу Яфу обаче отказал, заявявайки, че разумната тактика изисква най-напред да бъдат прекъснати каналите, по които врагът си осигурявал провизии. Това проработило, силите на У и Чу не успели да се справят бързо с княжество Лян и се отправили към армиите, водени от Джоу Яфу. След като така и не успели да спечелят решаваща битка, бунтовниците започнали да гладуват и в крайна сметка се разпаднали. Принц Лиу Пи заминал за царство Дунхай, чийто владетел обаче търсел начин да поднови мира с ханския император, и наредил принцът да бъде убит. Принцът на Чу – Лиу У, пък се самоубил след поражението. Останалите княжества, включили се на страната на бунтовниците, също били унищожени.
След успешното консолидиране на властта, в империята настъпил отново мир, нарушен единствено от смъртта на генерал Джоу Яфу, който командвал армията по време на Бунта на седемте княжества. След победата Джоу станал първи министър, но се отнасял пренебрежително към почти всички по-влиятелни хора около императора и мнозина го мразели. През 143 г.пр.н.е. той се оттеглил от служба и наредил на сина си да му купи доспехи и оръжия от императорската оръжейна, с които трябвало да го погребат след смъртта му. Синът на Джоу обаче отказал да плати за доставката и противниците му не пропуснали да се възползват. Те обвинили стария генерал в измяна и императорът наредил той да бъде арестуван. Джоу обаче не понесъл обидата и се самоубил в затвора.
Император Дзин умрял през 141 г.пр.н.е. и бил наследен от сина си Лиу Чъ.
Тодор Радев
