Първите години от управлението на Ханската династия били белязани от непрестанни интриги, заговори и честа смяна на императори. Но, както след бурята винаги изгрява слънце, така станало и в Поднебесната с възкачването на престола на принц Лиу Хън.

Лиу Хън бил син на основателя на Ханската династия Лиу Бан и една от наложниците му, останала в историята с фамилното си име Буо. Тя не била от тези, които се радвали на особено благоволение от страна на владетеля и той бил в покоите й само веднъж. Това обаче се оказало достатъчно Буо да забременее и роди син, на когото било съдено да се превърне в един от най-значимите китайски императори.

Когато Лиу Бан научил, че наложницата Буо му е родила син, той го направил принц на отдалеченото гранично княжество Дай и го изпратил там, заедно с майка му. Районът бил беден, освен това често ставал обект на нападения от страна на хуните и бъдещият наследник на империята трябвало да води достатъчно труден и скромен за принц живот. Това обаче вероятно го спасило от постоянните заговори и интриги в столицата, оставяйки го поне за известно време извън погледа на могъщата императрица Лю Джъ, и в същото време му подготвило за бъдещите изпитания.

През 181 г.пр.н.е. един от доведените му братя – Лиу Хуей, принц на княжество Джао, се самоубил след като императрицата не му разрешила да се ожени за любимата жена и на Лиу Хън му било предложена неговата титла. Младият мъж обаче предвидливо отказал, тъй като знаел за амбициите на Лю Джъ да направи принц свой племенник, и заявил, че предпочита да остане в граничното си владение.

Скоро след тези събития – в 180 г.пр.н.е., вдовстващата императрица Лю Джъ починала и това родът й бил остранен от власт. Имперските чиновници и министрите се събрали да решат на кого да предложат трона и в крайна сметка се спрели на Лиу Хън, най-вече защото родът на майка му нямал власт. Самият принц, по това време 23-годишен, имал известни колебания, опасявайки се да не сподели трагичната съдба на предшествениците си и да не се превърне в марионетка на могъщите чиновници, но в крайна сметка се съгласил да седне на трона.

Макар и млад, новият император, който приел името Уън, бързо показал склонност да властва с усърдие и старание, както и искрена загрженост за обикновените хора. Повлиян в голяма степен от съпругата си Доу – следовничка на даоизма, в управлението си Уън се опитвал да не се меси твърде в живота на народа и въвеждал умерени закони. Бил пестелив, доверявал се и се консултирал с министрите, винаги бил склонен за прощава. През 179 г.пр.н.е. той издал революционни за времето си закони, забраняващи ареста и хвърлнето в затвора на родители, съпруги и роднини на престъпници; създал правителствена програма за помощ на хората в нужда, според която на вдовици, сираци и бездетни старци били предлагани заеми или те били освобождавани от данъци; на хората над 80 години били давани всеки месец ориз, вино и месо, а тези над 90 получавали безплатно и дрехи. За управлението на Уън говорели, че хамбарите винаги били пълни със зърно. Той е и владетелят положил началото на изпитната система при определянето на държавните чиновници.

Освен желание да осигури мир в империята, Уън се опитал да усмири и варварите по границите й. През 179 г.пр.н.е. сключил мир с царство Нанюе, на което вдовстващата императрица Лю била наложила търговско ембарго и чиито войски преди често навлизали в империята, опустошавайки граничните райони. Хуните на север пък приласкал, давайки на владетелите им китайски принцеси за съпруги.

В 178 г.пр.н.е. имало слънчево затъмнение, за което древните китайци вярвали, че е символ на божествено неразположение. Тогава владетелят накарал чиновниците да му кажат открито от какво не са доволни и да препоръчат способни хора за управлението.

През 174 г.пр.н.е. единственият жив брат на императора – принцът на Хуайнан Лиу Чан, който се радвал на изключително благоволение, направил опит за бунт. Години наред той водел живот и властвал в княжеството си като истински император, раздавайки титли, постановявайки екзекуции, използвайки свой първи министър и издавайки укази. Уън си затварял очите за своеволията на Лиу Чан, но в крайна сметка се почувствал засегнат и помолил вуйчо си Буо Джао да му напише писмо и го помоли да промени поведението си. Вместо това обаче, Лиу Чан се засегнал и замислил бунт. Когато заговорът бил разкрит, император Уън лишил брат си от всичките му титли и го изпратил на заточение в Йендао, надявайки се да го научи на смирение, след което го повикал обратно в столицата. По време на обратния път обаче бившият принц умрял, а императорът – продължавайки да изпитва най-топли чувства към него, дал титли на синовете му, макар на това да се противопоставяли част от министрите.

Император Уън умрял през лятото на 157 г.пр.н.е. По негово изрично желание, периодът на траур по повод смъртта му, бил само три дни. Той също така наредил наложниците му, които пожелаят да се върнат по добовете си, да не бъдат спирани.

Заради всичко това Уън останал в паметта на потомците като един от най-велокодушните и човеколюбиви китайски императори. Неговото управление било белязано от пестеливост и опити да се облекчи положението на обикновените хора.

Тодор Радев