Към средата на третото столетие преди новата ера в царство Уей живял човек на име Лю Бууей, който бил пътуващ търговец и натрупал голямо богатство. По същото време, през 267 година, първият син на владетеля на Цин починал и той направил престолонаследник втория – принц Ангуо. Ангуо имал повече от 20 синове един от които – Ин Ижен, бил пратен като политически заложик в царство Джао. Веднъж, когато Лю Бууей търгувал с джаоската столица Хандан, той срещнал Ин Ижен и му предложил да стане негов слуга, с тайното намерение да му помогне един ден да седне на престола и а си осигури така състояние и стабилно положение до живот. С помощта на подкупи и машинации, Лю успял да върне цинския принц у дома, а през 259 г. наложницата на Ин Ижен му родила син, когото нарекли Ин Джън.

Девет години по-късно цинският цар Джаосян починал и на престола се възкачил Ангуо (Сяоуън). Неговото властване не било дълго и той умрял след три месеца. Така в 250 г. до трона се добрал принц Ин Ижен (Джуансян), който назначил Лю Бууей за първи министър и канцлер на царство Цин.

Благодарение усилията на Лю властта в Цин била укрепена и страната започнала завоевателни войни срещу съседите си. В 246 година Ин Ижен умрял и бил наследен от 13-годишния си син Ин Джън. Тъй като новият владетел бил малолетен от негово име като регент започнал да управлява Лю Бууей. С годините неговата и на царство Цин мощ нарастнала, но на регента не било съдено да изживее безоблачно дните си.

Повече светлина върху събитията от това време хвърля Съма Циен, който разказва в своите „Исторически записки" как майката на Ин Джън – Джао Дзи, често търсела тайни плътски удоволствия и Лю, опасявайки се, че ако се разбере това, ще доведе до неговото падение, тъй като бил близък с нея, открил тайно един надарен мъж на име Лао Ай, когото направил придворен слуга. Скоро Джао Дзи научила за Лао Ай и пожелала да бъде с него. В женската част от двореца обаче служели само евнуси, и Лю Бууей подхвърлил на царицата, че може да организира фалшива кастрация на Лао Ай и така той да влезе в покоите й без да предизвика съмнения у никого. Джао Дзи се съгласила и подкупила чиновника, който отговарял за евнусите да си затвори очите. Лао Ай си обръснал брадата и веждите, за да заприлича на истински евнух и така станал слуга на царицата-майка.

Плътската любов между двамата скоро прерастнала в истинска и Лао Ай бил удостоен с титлата маркиз на Шанян. Скоро след като Джао Дзи забремянала, неговата власт нарастнала, но задно с това нарастнала и арогантността му. Често в двореца се организирали пиршества, на които министри и висши чиновници пиели до късно и играели комар с Лао Ай.

Веднъж, опиянен от виното, мнимият евнух се скарал с няколко от присъстващите и в пристъп на гняв заявил: „Аз съм втори баща на владетеля. Как смеете да ми противоречите!"

Един от чиновниците обаче изтичал при Ин Джън и му докладвал думите на Лао Ай. Младият владетелят изпаднал в ярост, каквато малцина дотогава били виждали. Истината бързо излязла наяве, и освен за фалшивата кастрация на Лао Ай, Ин Джън научил, че любовникът и майка му мислели как да го свалят от трона в ползва на един от двамата им синове, чието същестуване дотогава държели в тайна.

След разкритията Лао Ай нямало какво повече да губи и било ясно, че ще трябва да предизвика Ин Джън открито. Така в 238 г., когато владетелят бил древната цинска столица Юн, той събрал армия и се разбунтувал. Ин Джън съзнавал, че няма да е лесно да се пребори с могъщия отцепник и майка си, които имали на своя страна и значителна военна сила и затова решил да действа с техните методи. Избягвайки фронтален сблъсък, той обявил баснословна награда за главата на Лао Ай – 1 милион медни монети ако му бъде доведен жив и полови милион – мъртъв. Огромната сума поблазнила дори и най-приближените на Лао Ай и Джао Дзи, които започнали да губят вяра в успеха на техния план. Скоро тези, които не ги напуснали били изловени от верните на владетеля войски и обезглавени. Самият Лао Ай също паднал в плен и отведен при Ин Джън, който му отредил ужасна смърт – да бъде разкъсан от пет коня, след което наредил да бъдат екзекутирани и всичките му роднини до трето коляно. Двамата доведени братя на владетеля също били заловени и убити, а майка му Джао Дзи – поставена под домашен арест до смъртта й.

Разбира се, Ин Джън разплел цялата история и разбрал, че зад нея стои Лю Бууей, но предпочел да не наказва със смърт министъра, чийто талант в крайна сметка издигнал мощта и влиянието на Цин, а го понижил и осъдил на изгнание в царство Шу. Лю обаче се страхувал, че в крайна сметка възмездието ще застигне и него и затова се самоубил, изпивайки чаша отровно вино. Това станало в 235 г. В резултат на тази афера Ин Джън отстранил повечето чужди учени и чиновници, които Лю довел на служба и върнал на власт представители на наследствената цинска аристокрация. С това владетелят на практика поел пълен контрол над държавните дела, върху които запазил контрол до смъртта си. Скоро обаче съдбата изпратила на Ин Джън ново предизвикателство по пътя му към обединението на Поднебесната.

Тодор Радев