От векове на китайците им се носи славата на византийците на Изтока. Действително китайската история и особено възхода и падението на владетели и династии нерядко са били съпътствани или са пряк резултат от интригите на могъщи евнуси, министри или наложници. Често в усилията си да се защити от външни нападения, Поднебесната е сеела раздори между варварските племена на севера, юг и запад. Владетели от различни династии се опитвали да сложат ръка върху съседни царства, използвайки подмолни методи още от зората на цивилизацията. Нека обаче спра дотук с предисловието си и започна разказа си за големите интриги, решавали съдбата на владетели, царства и дори на цялата империя.

В древността споровете между владетелите или това кой ще управлява обикновено са били решавани със силата оръжието. В Китай обаче от това правило започват да се случват изключение още във времената на династия Джоу (1046-356 г.пр.н.е.). И първото голямо изпитание пред властта й – краят на династия Западна Джоу, разрушаването на столицата й, и началото на периода Пролети и есени, всъщност е резултат от дворцова интрига, в която се преплитат тясно митове и история, и главно действащо лице, в която станала една наложница.

Легендата разказва, как в последните години на митичната династия Ся, два дракона влезли в царския дворец. Когато си тръгнали владетелят наредил оставената от тях слюнка да бъде събрана в дървена кутия. Векове наред тази реликва била грижливо пазена и никой не смеел да я отваря. Така било до управлението на джоуският крал Ли, който изгарял от любопитство да види какво има в предаваната от хилядолетия кутията и въпреки изричната забрана, я отворил. Тогава, драконовата слюнка се разляла внезапно на земята и се превърнала в костенурка. Тази костенурка пресякла пътя на една робиня в двореца, която скоро след това забременяла. Четирийсет години по-късно жената родила дъщеря, но тъй като не можела да се грижи за нея, я изоставила. Момичето било отгледано от семейство в царство Бао и когато пораснало се прочуло навред със своята красота. За хубавата девойка научил и самият владетел Йоу (795-771 г.пр.н.е.) и пожелал да я види. Очарован от красотата й той решил да я направи своя наложница. Така в 779 г.пр.н.е. момичето, чието име било Баосъ, заживяло в двореца.

По това време крал Йоу вече бил женен за дъщерята на един от своите васали – владетелят на царство Шън, което се намирало около днешния град Нанян в провинция Хунан. От нея той имал син на име Идзиу, който трябвало да седне на престола след баща си.

С идването на Баосъ в двореца обаче, настъпили големи промени. Макар да била неземно красива и да се радвала на благоволението на владетеля, никой не виждал усмивка по лицето й. Крал Йоу се стараел всячески да угоди на тъжната си наложница, но така и не успявал. Веднъж един от съветниците му предложил да запалят сигналните клади, с които столицата известявала на васалите, че е в опасност и те трябвало да се притекат на помощ с армиите си. Това, казал съветникът, ще направи царете и генералите да изглеждат като глупаци и със сигурност ще накара Баосъ да се засмее. И не се излъгал. Владетелят послушал безумния съвет и когато огньовете около Хаодзин лумнали, васалите на Йоу започнали да прииждат един след друг с армиите си, само обаче за да видят как наложницата им се надсмива. Разгневени от детинското поведение на владетеля мнозина сдържали гнева си и се зарекли никога вече да не се водят по ума на човек, който бил готов да с играе с тях, само и само да получи женска усмивка. Разбирайки силата на красотата си и влиянието, което тя имала над Йоу, Баосъ скоро започнала да плете интриги срещу законната съпруга на владетеля и сина й. Не след дълго тя успяла да убеди владетеля да прогони жена си и лиши Идзиу от правото върху престола в полза на нейния собствен син Буофу. Кралят повялвал на всичките й клевети и действително изоставил съпругата си и лишил законния си наследник от престолонаследието. С това обаче историята не свършва, тъй като тогава на сцената се появил владетелят на царство Шън.

Разгневен от отношението на Йоу към дъщеря му и внука му, той

се съюзил с владетеля на съседното царство Дзън, и заедно с номадите цюенжун, които отдавна тормозели Поднебесната, нападнали джоуската столица. При вида на приближаващите армии, крал Йоу заповядал да бъдат запалени сигналите клади, надявайки се

васалите му бързо да дойдат на помощ. Но предишните му игри с огъня, когато искал да накара наложницата си да се усмихне, този път му изиграли лоша шега на самия него. Никой не се отзовал на сигнала за помощ и столицата паднала бързо. Йоу се опитал да се спаси с бягство но бил настигнат в подножието на планината Лишан, край днешния град Сиан, и убит. Това станало в 771 г.пр.н.е. По същото време загинал и сина му от Баосъ. Самата наложница била заловена при завладяването на столицата, но подкупила охраната си и успяла да се измъкне. Не след дълго обаче, нямайки къде да отиде и страхувайки се да не попадне отново в ръцете на своите врагове, Баосъ сама сложила край на живота си.

След смъртта на Йоу, владетелите на Шън и Дзън поставили на джоуския трон Идзиу. Тъй като столицата Хаодзин била в руни след нападението, той преместил седалището си на изток в Чънджоу (днешен Луоян). Това всъщност представлявало и края на династия Западна Джоу и началото на периода Пролети и есени, с който започнало управлението на династия Източна Джоу.

Тодор Радев