В третата история драконът се приютява в окото на една селянка „като житен осил". Една видима червена нишчица „подсказвала", че това е „спящ дракон". Откакто разбрала това, жената помръкнала и си зачакала смъртта. Но един ден завалял пороен дъжд, който преминал в силна буря. И точно когато проехтял страшен гръм, „драконът разцепил очната орбита и излязъл, отишъл си. А на жената не нанесъл ни най-малка вреда".

Това попадане на дракона в окото на жената намеква за възможната връзка между жена и змей или змеица и момък. Това е разпространен мотив в българския фолклор и любим сюжет за интерпретация от българските писатели-модернисти. Интересно би било да се намерят повече сюжети в китайския фолклор и да се сравнят.

Българският фолклорен обичай „кумичене" на празника Връбница е свързан именно с поставянето на граници на домогванията на змея/змеицата до най-личните мома/момък и предотвратяването на пагубното им залюбване. 

Подобен митологичен сюжет може да открие и в китайската култура, но не като „пагубен", а като императорско белязване. По време на династия Западен Хан (206 г. пр. Хр. – 23 г.), император Лиу Бан разказвал, че майка му го е родила, след като на сън се венчала с дракон и той самият е син на дракон. (Искра Мандова, Символът на дракона в китайската култура. http://china.edax.org/?p=561) Венчаването с тотема е характерен митологичен мотив. А в т. нар. „забранен" град в Пекин (или Зимният дворец) драконовите изображения не могат да се преброят.