След първоначалния пробив на Христовата вяра в Китай през 7 век и последвалата й забрана от танския император Удзун през 845 г., трябвало да минат почти 4 столетия преди Изтокът отново да види мисионери.
В края на 13 и началото на 14 век монголите, водени от Чингис хан, завладяват огромна територия, простираща се от Корея и Китай до Месопотамия и Източна Европа. След смъртта му, тази империя е разделена на четири части, най-източната от които е под властта на внука му Кубилай, дал началото на китайската династия Юен (1279-1368). Освен че слагат край на много стари цивилизации и сеят разруха, монголските завоевания също така свързват Изтока и Запада, давайки им по този начин възможности за пряк контакт. Това, заедно с толерантното им отношение към различните религии, спомагат за завръщането на християнството в Китай. Този път обаче, неговите проповедници били не персийските и близкоизточните несторианци, а западноевропейски мисионери.
През 1271 г. Марко Поло донесъл на папа Григорий Х покана от Кубилай хан с молба да му бъдат изпратени учени и свещеници, които да съживят християнството. Това не се случило, поради враждебността на влиятелни несторианци в монголския двор, които се противопоставили на идването на католици. Плановете на Рим за експанзия на Изток съживил през 1289 г., папа Николай ІV, който в Китай изпратил францисканския монах Джовани да Монтекорвино (1246-1328). Когато през 1294 г. най-сетне пристигнал в столицата Канбалук, Кубилай хан вече не бил между живите, но монахът получил топъл прием и му предложили да остане там. Така Джовани да Монтекорвино станал първият католически мисионер в Китай. Той бил доста енергичен и активен в усилията си да привлече повече следовници към християнството, и благодарение на усилията му през 1299 г. в столицата била построена църква, а в 1305 г. се появил и втори храм, при това точно срещу императорския дворец. Овен това Джовани да Монтекорвино успял да покръсти и около 6 хиляди души, научил китайски, на който проповядвал и превел на него „Новия завет" и „Псалми". След като работил сам 11 години, през 1304 г. към него се присъединил още един францисканец – германецът Арнолд от Кьолн. Заради апостолската си дейност в 1307 г., папа Климент V обявил Монтекорвино за „първи архиепископ на Канбалук и патриарх на Изтока", а в 1213 г. Рим изпратил на Изток още францисканци, които да помогнат за разпространението на библейското учение. Така през следващите 20 години католическата мисия в Китай продължила да се развива и печели нови следовници и оствен в северната част на страната, християнска общност била установена и в днешната провинция Фудзиен на юг. По това време особено се отличил един млад мовах – французинът Одорик дьо Порденоне (1265-1331), който пристигнал в Канбалук през 1326 г. и прекарал средващите 16 години в непрестанни пътувания из цял Китай, проповядвайки Евангелието и покръствайки над 20 хиляди души.
Независимо от това обаче, и на тази втора вълна на християнизацията в Китай не било съдено да продължи дълго. През 1328 г. Джовани да Монтекорвино умрял, наследниците му не съумяли да продължат Божието дело и следващите 40 години били време на постепенния залез на китайската католическа мисия.
В 1336 г. последният юенски император Тогун Тимур изпратил посланици до папа Бенедикт ХІІ в Авиньон. Те донесли писмо до светия отец, в което владетелят пишел, че вече осем години (след смъртта на Джовани да Монтекорвино) Канбалук бил без духовен водач и молел да бъде определен такъв. В отговор Бенедикт ХІІ изпратил в двора на императора четирима духовници, но и те не съумели да съживят католическата мисия, чиято съдба била предрешена от два големи социално-политически катаклизма от това време.
Първият била „черната смърт" – една от най-страшните епидемии в Европа, връхлетяла континента през втората половина на 14 век и унищожила почти половината му население. Тя опустошила много манастири и за францисканците се оказало невъзможно да пращат нови мисионери на Изток.
Второто събитие било свъвзано с упадъка на династия Юен. В 1362 г. последният католически епископ на Цюенджоу – Джакомо да Фиренце бил убит от китайски бунтовници, които установили контрол над града. Впоследствие все повече поданичи на Поднебесната се вдигали на оръжие срещу монголските завоеватили и в 1368 г. успели да ги прогонят, установявайки властта на династия Мин. След това, за по-малко от година всички християни, независимо дали били католици или несториани, били принудени да напуснат империята.
Не малка причина за неуспеха на християните в Китай били и конфликтите между тях. Още от самото им идване на Изток францисканците се отнасяли с недоверие към несторианите и били критични към всяка тяхна дума или действие. Те отказвали да си сътрудничат и публично ги обявявали за еретици. И тъй като францисканците не обучили местни хора, след прогонването им от минската власт, тяхното дело приключило. Още повече, че в очите на китайците „религията на варварите" – както я наричали – не била достойна за цивилизованите хора.
През 1370 г. римският папа изпратил нова мисия в Китай, начело с парижкия теолог Гийом дьо Пре като архиепископ и още 50 францискански монаси. Те обаче обаче изчезнали без следа, вероятно елиминирани от китайските власти. Така приключил и вторият период от разпространението на християнството в Китай, преди йезуитите да поемат на Изток.
Тодор Радев
