Знаете ли, че за хилядолетното съществуване на Китай, едва четири жени са имали щастието да бъдат запомнени от потомците със своята красота. Макар три от тях да са реални личности, времето и оскъдността на историческите извори е обвило образа им в легенди, благодарение на които „Четирите големи красавици" (съ да мейжен), както ги наричат китайците, станали символ и въплъщение на неземна хубост. Живели през различни епохи и на различни места, тези четири жени поставили в краката си могъщи владетели и влиянието им над тях променяло хода на историята, но животът на трите от тях приключил трагично или обгърнат в мистерия.
Към края на периода Пролети и есени (VІІ-VІ в.пр.н.е.) около днешен Шанхай съществувало царство наречено Юе. Между 496 и 465 г.пр.н.е. то било управлявано от Гоудзиен – могъщ владетел, който започнал конфликт със съседното царство У. Войната продължила дълги години и в крайна сметка У било подчинено от Юе, но това станало в резултат на драматичен обрат и красотата на една обикновена девойка.
При една от поредните си кампании срещу уския владетел Фучай, Гоудзиен бил пленен, заедно с един от министрите си на име Фан Ли, и хвърлени в тъмница. След три години двамата успели да се върнат в родината си, след като Гоудзиен приел да плаща годишен данък на Фучай. Честолюбивият владетел обаче не можел да се примири с това унижение и наредил на министрите си да организират ответна атака. Събрали се всички съветници, обмисляли дълго планове за изненадващо нападение над царство У, но всеки от тях имал повече слабости, отколкото предимства. Тогава един от министрите – Уън Джун, предложил да използват славата на Фучай като любител на жените, и изпратят в двора му като част от годишния данък красиво момиче. То трябвало да покори сърцето на владетеля и отслаби противника отвътре. Планът се сторил разумен на останалите министри и с реализацията му се заел Фан Ли, който прекарал заедно с господаря си три години в уските тъмници.
Дълго обикалял Фан Ли царството, докато най-накрая край бреговете на река Хуанша видял едно момиче да мие корпина. В чистите води се отразявал образ, който бил толкова красив, че след като го видели дори рибите забравяли да плуват и потъвали на дъното. При вида на тази неземна красота, министърът застинал и разбрал, че търсенето му е приключило. Той се приближил до девойката и я попитал как се казва и откъде е, а тя му отвърнала, че е името й е Си Шъ и живее в близкото село Джудзи. Тогава Фан Ли и разказал за целта на пътуването си, и че само с нейна помощ може да бъде победено царство У. Шъ Си не се поколебала и приела мисията, и след като била обучена в дворцовия етикет и нрави, заминала за двора на Фучай, заедно с още едно момиче на име Джън Дан.
Когато двете девойки се изправили пред уския владетел, той на мига се влюбил в Шъ Си – толкова красива и елегантна била тя, а маниерите й били като на истинска дворцова дама. От този ден Фучай прекарвал дните си с красивата девойка, забравяйки за държавните дела и отбраната на царството. Веднъж, най-добрият му съветник и талантлив генерал У Дзъсю се опитал да върне владетеля към реалността, но това – заедно с няколко думи на Шъ Си – му коствало главата. Фучай бил дотолкова обсебен от хубостта на девойката, че й построил по склоновете на хълма Линйен край днешния град Суджоу двореца „Гуануа" (Дворецът на красивите дами). В резултат на тези му действия замисълът на Юе успял и мощта на царство У започнала да намалява. В 473 г.пр.н.е., армиите на Гоудзиен нападнали отново противника и му нанесли пълно поражение.
Фучай успял да се спаси, но само за да осъзнае как увлечението му по красивата Шъ Си, му коствало трона и живота на хиляди от неговите поданици. Той оплаквал горко неразумното си поведение и съветите на покойния генерал У Дзъсю, но не можал да преживее разгрома и се самоубил.
Според една легенда, разказана в книгата „Юе дзюешу", след края на царство У, Фан Ли се оттеглил от министерския пост и заживял заедно с красивата Си Шъ на една рибарска лодка, плавайки из Петте езера. След това те се установили в Динтао в днешната провинция Шандун, където Фан Ли се титулувал „господар на Даоджу" (Даоджу гун). Той се захванал с търговия, имал късмет и натрупал голямо богатство, заради което по-късно хората започнали да го почитат като Бог на благосъстоянието.
Друга история разказва как след като се оттеглили от двора Фан Ли и Си Шъ се качили на лодка в езерото Тайхъ и никой повече не ги видял. Философът Муодзъ допълва тази версия, говорейки как красивата девойка намерила смъртта си във водите на езерото.
И макар краят на Си Шъ да бил трагичен, а за живота и съдбата й да се знае твърде малко, тя останала в паметта на хората със своята красота и обич към родината, за която била готова да жертва всичко. Затова и през следващите векове едни от най-прочутите китайски поети като Су Дунпо и Ли Бай са посвещавали стихове на нея. В подножието на планината Джулоу до Суджоу се намира храм, посветен на красивата девойка, а местните хора вярват, че Западното езеро е нейно превъплъщение.
Тодор Радев
