На границата старата и новата ера Китай е под властта на династия Хан. По времето на един от нейните император – Сюен (91-49 г.пр.н.е.), китайците имали постоянни проблеми по северните си граници, обитавани от различни варварски племена, най-активни от които били хуните. Дълги години империята се опитвала да установи контрол и усмири агресивните номади, но така и не успявала; в същото време хуните също не били единни, а териториите им обхващали пет държавици, управлявани от вождове, носещи титлата „шаню". За да ги отслаби, Поднебесната се опитвала да посее вражди между отделните клонове на хуните и често успявала. Те се вплитали в междуособни войни, вождовете им се стремели да установят контрол над останалите кланове, а през това време китайците успявали да си поемат глътка въздух от опустошителните набези, които рушели цялата северна част на страната. Един от хунските вождове на име Хухане бил победен в междуособна борба от брат си Гудуху, и решил да потърси помощта на китайския император Сюен. Решивайки се на тази стъпка, Хухане станал първият хунски вожд, преклонил глава пред Поднебесната и първият, който се съгласил да й плаща данък. Поласкан и зарадван от неочаквания съюзник, императорът лично посрещнат Хухане пред вратите на столицата си Чанан и дал голям банкет в негова чест. След като прекарал месец в императорската столица хунският вожд решил да се отправи отново към родните степи и помолил Сюен да му помогне да си върне властта над своите съплеменици. Императорът се съгласил и изпратил армия от 10 хиляди души с Хухане, като му дал също и много храна, за гладуващите хуни. Вождът бил толкова трогнат и признателен, че до края на царуването на Сюен не нарушил нито веднъж дадената клетва и останал негов верен приятел и съюзник.

През 49 г.пр.н.е. император Сюен починал и на трона седнал неговият син Юен, останал в историята като един от най-големите радетели за разпространението на конфуцианството. Докато новият владетел бил зает с вътрешни дела, хуните отново надигнали глава и един от вождовете им – Гудуху, братът на Хухене, заповядал да бъде екзекутиран един китайски пратеник. Това обаче не останало ненаказано, и императорът наредил наказателна експедиция, която приключила със залавянето и убийството на непокорния хун. С неговата смърт властта на брат му Хухане се засилила още и в 33 г. той посетил за втори път ханската столица и поискал ръката на една от императорските дъщери в знак на нерушимия съюз с Поднебесната. Императорът дал благословията си, но вместо собствена дъщеря, решил булката да бъде дама от неговия харем. Когато слугите му попитали коя от жените е съгласна да се омъжи за хунския вожд, само една била съгасна. Името й било Уан Цян, но историята я запомнила като Уан Джаодзюн – една от четирите красавици в древен Китай. Тя била от прочуто семейство от околия Дзъгуей (в днешната провинция Хубей). Вероятно към 40 г.пр.н.е. влязла в харема на император Юен, но така и не попаднала в полезрението му.

По време на сватбената церемония китайският владетел бил поразен от изтънчеността и красотата на Уан и горчиво съжалявал за решението си да я даде за жена на Хухане. По това време императорските наложници и дамите от харема се избирали по техните портрети, а не лично, и императорът се чудел как е могъл да пропусне красивата Уан. Изпратил да му донесат портрета й, и когато видял, че той не съответства на действителността, наредил разследване. То установило, че художникът на име Ма Йеншоу не си дал много труд при рисуването, тъй поискал Уан Джаодзюн да му плати допълнително, но тя отказала. В пристъп на гняв императорът заповядал алчният художник да бъде екзекутиран, но това не променило хода на събитията и красивата китайска заминала на север като съпруга на хунския вожд Хухане. В същото време обаче владетелят си давал сметка за саможертвата, която Уан Джаодзюн правела, за да запази мира между Поднебесната и хуните и й бил безкрайно признателен. Впоследствие с усилията и влиянието, което Уан Джаодзюн имала над своя съпруг, мирът по северните граници на империята продължил почти половин век. Уан родила на Хухане двама сина и дъщеря, която по-късно станала една от силните фигури в хунската политика. След смъртта на Хухане в 31 г.пр.н.е. красивата китайка поискала разрешение да се завърне в родината, но император Чън (51-7 г.пр.н.е.) – наследникът на Юен, й наредил да се се съобрази с хунския обичай, повеляващ да стане съпруга на следващия вожд. Така Уан Джаодзюн за втори път трябвало да пренебрегне желанията си и се съобрази с политиката. Според една легенда обаче, Умиротворителката, както я наричали, сама сложила край на живота си, защото след смъртта на съпруга си трябва да се омъжи за своя доведен син. Тази версия най-вероятно не е истина, но за последните години от живота на Уан Джаодзюн липсват данни в историческите извори. Поколенията обаче са запазили гроба й, който може да се види и днес в град Хух Хото – административният център на автономния район Вътрешна Монголия. Животът на Уан Джаодзюн е обезсмъртен и от мнозина класически китайски поети и художници. В по-ново време за нея пишат прочутите писатели Гуо Муожуо и Цао Ю, а освен всичко друга в съвременен Китай тя се е превърнала и в символ на интеграцията между ханците и останалите етноси.

Тодор Радев