Поредната легенда за сътворението е на едни хора, които тук наричат хуей. Всъщност „хуей" (回) означава „мюсюлманин" и независимо, че ислямската религията е принципът, който обединява тези хора, живеещи на практика из цял Китай – от Тиеншанските планини в Синдзян до Тайванския проток на изток, и от река Амур на север до Тибетското плато на юг, от установяването на Китайската народна репубика през 1949 г. те са част от официално признатите национални малцинства – със свои собствени, специфични културни особености. Произходът им е различен – някои са наследници на арабски и персийски търговци, установили се в големите градове Гуанджоу, Цюенджоу, Ханджоу, Чанан около средата на VІІ век; други – като тези в Юннан и северните хуей – се появяват в резултат на смесването на монголски, тюркски и други заселници от Централна Азия, започнало в първите десетилетия на ХІІІ век. И тъй като предците на хуей идват от най-различни места, те не развили свой собствен език, а говорят главно китайски или кантонски и днес наброяват близо 9 милиона души.

Легендите на хуей за създаването на света и Битието следват събитията описани в свещените книги на евреи, християни и мюсюлмани, но китайската културна традиция също е оставила своя отпечатък върху митологията им. И тъй като произходът на тази общност е различен, съществуват и различни версии за Началото, чиито главни герои са Адам и Ева.

Според първата история Адам имал двама сина. Единият го почитал и се отнасял с уважение към него, а другият не зачитал особено бащината си воля. Следвайки повелята на Аллах Адам казал на синовете си да не ядат свинско. Първият син го послушал, предал заръката на наследниците си и така поколение след поколение, докато се оформила хуейската общност. Другият син се отнесъл пренебрежително към забраната, ядял свинско, а наследниците му били днешните ханци. Мнозина от днешните представители на хуей не знаят тази история, но продължават да не ядат свинско, смятайки го за нечисто и нездравословно. Това табу е влязло и на чисто езиково ниво – хората с фамилията „Джу", което на китайски звучи като еднакво с думата за прасе, са сменяли имената си основно на „Хей" (черен); а Годината на свинята от традиционния календар се нарича „черната година".

Друга история за зората на човечеството започва по същия начин както в Стария завет. Така в началото Бог създал Адам, от чието ребро впоследствие се появила Ева. Те били надарени с боествена природа, живеели щастливо в Хуаюен или Рая, и нямали нужда от храна и вода. За да ги изпита дали са му достатъчно предани Бог им забранил да ядат от райските пладове. Любопитството на Адам и Ева обаче надделяло и те не го послушали. Откъснали тайно няколко плода и в бързината да не бъдат открити Ева погълната нейния наведнъж, а Адам се задавил при първите хапки. В резултат на този различен начин на ядене Адам станал мъж, а Ева – жена. Разбира се, грехът им не останал скрит, Бог разбрал за неподчинението им, прогонил ги от Рая и за изкупление те трябвало да го молят за прошка по пет пъти на ден. Освен това те били лишени от божествената си природа и се превърнали в обикновени хора. Към тази, в общи линии, придържаща се към старозаветната традиция история, част от хуей са запазили интересно продължение, идващо несъмнено от китайските им предци. Те разказват, че след като били изгонени от Рая и се установили на суровата и негостоприемна земя, Адам и Ева трябвало да се борят всеки ден за оцеляването си и започнали да създали многобройно наследство. Трийсет и шест години Ева раждала само близнаци –всеки път момче и момиче, които обаче били слаби и болнави, мнозина умирали скоро. Адам и Ева загубили надежда, че ще създадат здраво потомство, но най-накрая на бял свят се появил син, когото нарекли Шъсъ. Това момче, разказват хуей, израстнало здраво и силно и се превърнало в първия герой на земята. Яздейки дълъг 100 стъпки змей, който бил небесен вестоносец, Шъсъ бил способен да пътува обратно до Небесата, за да иска райски плодове за хората. Освен това той се превърнал и в истинският роданачалник на днешното човечество.

Сред хуей разказват и една трета, също доста оригинална, история за зората на човечеството, която започва както в Стария завет. Според нея, Бог създал Адам от кал, но му казал да остане в легнало положение, докато материала се втвърди достатъчно. Адам обаче нарушил повелята и се опитал да седне. Товава върху все още мекия му череп се появила пукнатина и част от душата му го напуснала. Това обаче не било всичко, защото с тази част от душата му отлетели и много от силите, които Бог вложил в него. Тези енергии не се загубили, но вместо да направят човека безсмъртен, се разпръснали из света, давайки началото на планините, металите, животните и рибите. Разбира се, заради неподчинението си, след като все пак калта, от която бил направен Адам се втвърдила, той бил погонен от Рая и трябвало да започне живота си на обикновен човек. Тази версия на мита за сътворението на човека и света, прилича много на ханския мит за Пангу и е поредното доказателство за тясното взаимодействие между ислямската и традиционната китайска култури.

Тодор Радев