Едно от най-многобройните малцинства в Южен Китай, чиито представители в момента са над 9 милиона, се нарича мяо. Всъщност, това име обхваща хора от няколко близки в езиково и културно отношение етнически групи, като хмонг, хму, а-хмао. Те нямат писменост, но пък имат множество легенди, които предават грижливо от поколение на поколение. Една от най-многобройните общности на мяо – т.нар. черни мяо (по тъмния тъмния цвят на дрехите им) разказват една звучаща доста наивно на пръв поглед легенда за Съзиданието. Тя е в поетична форма и се пее или рецитира по време на празници от двама души или две групи, разделени на момчета и момичета. Самата легенда започва така:

Небесният владетел сътвори Небето и земята,

Зиене създаде насекомите,

Зиене създаде хората и демоните,

Създаде мъжете и жените.

Не знаете ли?

Как бяха сътворени Небето и земята?

Как бяха създадени насекомите?

Как бяха създадени хората и демоните?

Мъжете и жените?

Аз, който говоря, не зная.

Небесният владетел е бил умен,

събрал много слюнка в шепата си,

плеснал силно с ръце,

и така се образували Небето и земята,

високата трева родила насекомите,

историите създали хората и демоните,

мъжете и жените...

По-нататък тази поемата продължава да обяснява как и от кого Небето било закрепено, така че да не падне, как било създадено Слънцето и поставено на мястото си. Най-интересната част от мяоския епос за зората на света обаче е тази, в която се разказва за раждането на човечеството. И колкото и да изглежда странно, до голяма степен тя разказва събития, идентичти на описаните в Библията от времената на Потопа. Тази легенда започва с думите:

Небесният владетел се разгневил

и изпратил огън, който изгорил планините

Бурята се разгневила

и изпратила вода, която разрушила земята...

След като природните стихии си свършили работата, продължава историята, върху Земята не останало нищо. Навсякъде било покрито само с вода. В тази безбрежна водна шир плувала само една кратуна, в която били затворени брат и сестра. Веднъж Небесните хора отправили взор надолу, видели пустата Земя и някои от тях се натъжили.

„Да пробием дупки в Земята, за да се оттече водата", казал Небесният владетел на своя народ.

Така и направили, и малко по малко водата намаляла и се открила сушата. Тогава кратуната се блъснала в една скала и се счупила. Братът и сестрата излезли и се огледали наоколо, но все още всичко било мъртво.

„Къде са всички хора?", попитала сестрата.

Брат й обаче нямал никаква представа и отвърнал: „Няма никой. Омъжи се за мен, за да създадем деца."

„Не мога, ние сме брат и сестра", отвърнало момичето.

Брат й продължил да настоява, но отново и отново получавал отрицателен отговор.

Накрая той казал: „Нека занесем два камъка на онзи връх и ги пуснем надолу. Ако спрат един върху друг, тогава ще се омъжиш за мен".

Сестрата се съгласила и двамата избутали камъните на върха и ги търкулнали. Братът знаел, че няма начин предложението му да се окаже истина, затова прибегнал до измама и поставил предватилно два камъка един върху друг. След като момчето и момичето пуснали камъните си по склона и се затичали да видят резултата, в подножието ги очаквали два камъка, поставени един върху друг.

Когато момичето видяло това, очите му се изпълнили със сълзи и то заплакало. Накрая казало: „Ще се омъжа за теб, защото така е било писано да бъде".

След година тя родила дете, но то представлявало безформено парче плът, без крака и ръце. В пристъп на ярост баща му го разкъсал на части, които разхвърлил. От тези парчета обачена следващата сутрин се появили мъже и жени.

Всички дошли при родоначалниците и казвали: „Майко и татко, елате да закусите с нас."

Тогава мъжът се обърнал към жената: „Помолих те да се омъжиш да мен, защото всички хора на Земята бяха мъртви. Сега тези хора са нашето семейство – нашите синове и дъщери."

Ето така, според хората от мяо започнал отново животът на Земята. И много от днешните кланове все още носят имена и водят произхода си от местата, където паднали парчетата плът.

Тодор Радев