След излизането на феноменалния филм „Шаолински футбол", натрупал в хонконгския боксофис 60 млн. долара, Стивън Чоу най-накрая успява да изгравира името си в листата на най-добрите актьори в Азия.
Чоу, известен още като Джоу Синчъ (Zhou Xingchi), се ражда през 1962г. и израства с трите си сестри и родители в Шанхай. Този актьор, сценарист, продуцент и режисьор е единственото момче в голямото семейство, и през годините се превръща в страстен привърженик на Брус Ли и бойните изкуства като цяло. За нещастие, родителите му не могат да си позволят да го запишат на уроци по кунг-фу и Чоу трябва да се задоволи с обучението по уин-чу стила, който е сред стиловете практикувани от Брус Ли. Първоначално Стивън е уверен че силата му лежи в бойните изкуства, но когато навлиза в шоу бизнеса, осъзнава че не е единствения който ги владее. Всъщност по това време в кино средите вече има топ актьори владеещи бойни изкуства като Джеки Чан, Дони Йен и Джет Ли. Въпреки че е наречен от Куентин Тарантино „най-добрия актьор в Хонг Конг", Чоу споделя че неговото кунг-фу не е толкова добро в сравнение с останалите, и въпреки че го практикува, не се счита за експерт в областта. Осъзнавайки че не може да се бори с конкуренцията, Стивън се ориентира към детските програми и става телевизионен водещ на в хонконгската TVB. Работата с деца не е неговото форте, но пък успява да развие добри отношения с колегите си актьори, което помага на програмата да се задържи на малкия екран за цели 5 години. Малко след това, Стивън се пробва с роли в различни телевизионни драми, които го отвеждат и към първия голям проект „Final Justice". За изпълнението си във филма, той печели наградата за най-добра поддържаща роля на Годишните филмови награди на Тайван и Наградите Златен кон. Стивън най-накрая открива, че силата му се крие в комедийния жанр с ролята във филма пародия „All for the Winner". Тази комедия, вдъхновена от филма „Господарят на комарджиите", става успешна до такава степен че Чоу е поканен да участва във продължението на филма заедно с Чоу Юн-фат. Стъпка по стъпка, Стивън успява да оформи собствени ниша сред комедийните среди, особено с пародиите си на японски, хонконгски и дори холивудски филми.
През 1994г. Чоу започва да режисира филми, първият от които е „От Пекин с любов". През втората половина на 90те години, отношението на континентален Китай към филмите на Стивън постепенно се затопля. Особено след като излиза филма му „Китайска одисея", който се превръща в класика на континента.
Вдъхновен от любимия си филмов режисьор Стивън Спилбърг, през 1999г. Чоу най-накрая получава възможността да режисира свой проект наречен „Кралят на комедията".
Бъдейки страстен фен на Брус Ли, и да не споменаваме поразителната му прилика с легендарния майстор, неговата мания към кунгфуто е все така жива, като впоследствие се появява във филмите му, които го изстрелват към върха. През 2002г., комбинирайки спорта, комедия и кунг фу, му хрумва идеята за филма „Шаолински футбол". С точните съставки в добавка със специални ефекти за удивителните екшън сцени, „Шаолински футбол" се превръща в най-доходоносния хонконгски филм в историята на местната индустрия със своите 60 млн. HK долара в боксофиса. Успехът на филма спечелва подкрепата на Холивуд през 2003г. когато компания Мирамакс решава да откупи правата за международно разпространение. След него излиза и популярния „Кунг фу тупалки", в който работи заедно с легендарния екшън хореограф Юен Уопинг. Шаолински футбол разбираемо му носи и редица награди, сред които за най-добър филм, актьор и режисьор през 2002г. Стивън споделя, че е искал да привлече масовата публика с нетрадиционните си сюжети. Той още казва, че е искал да се увери, че филма ще генерира не само смях, затова включва по малко и от драмата и романтиката.
Израствайки в бедно семейство на родители които се развеждат още в младежките му години, Стивън счита себе си за обикновен мъж и признава че понякога плаче докато гледа филмите на Чаплин, в които ролята на „неоправдания" или „губещия" често можем да видим и в неговите филми.
Стивън Чоу е известен още с това, че често кани млади и непознати актриси да му партнират в неговите филми, които по-късно развиват собствени кариери и вече са уважавани имена във филмовия и музикален бизнес. Някои от тях са примерно Карен Мок, Сесилия Чън и др.
В момента Стивън работи върху нови и интересни проекти, остава ни само да почакаме и видим с какво този път ще ни разсмеят творенията му.
