С утвърждаването на християнството в Европа много от старите митове и легенди на различните народи задълго потъват в забрава, а някои от тях изчезват напълно. От друга страна, самото християнство дотолкова се е преплело със старите вярвания на европейците, че ако попитате някой славянин, скандинавец, ирландец или испанец за кой е създал света, дори и най-запалените почитатели на народното творчество едва ли ще ви кажат легенда за съзиданието, в която основният демиург да не е християнският Бог.
В Китай, за разлика от Европа, никога не е имало доминация на една религия, а периодите, в които може да се говори за такава, не са белязани от усилия за изкореняване на народните вярвания. Ето защо, различните етноси тук са запазили в голяма степен непокътнат своя фолклор, част от който са легендите за сътворението.
Тази на ханците има няколко версии, най-популярната от които е записана в книга, носеща мистичното име „Хроника на петичните и тритичните цикли" („Санулидзи", 三五历记). Това произведение е дело на даоисткия автор Сю Джън, живял през ІІІ век, в периода на Трите царства.
Самият мит за сътворението разказва как в началото вселената наподобявала яйце, в което Небето и Земята били смесени заедно. По средата на този първоначален хаос (хундун, 混沌) се намирало същество, наречено Пангу (盤古). Веднъж то почувствало, че се задушава и направило пукнатина в черупката. Тогава по-леката и светла част от първоначалния хаос проникнала навън и образувала Небето, а студената и по-тежка – Земята. Почувствал повече пространство около себе си Пангу, започнал да расте, заедно с двете части на яйцето, докато станал висок девет милиона ли. Това било разстоянието и между Небето и Земята. Когато Пангу умрял, дъхът му се превърнал във вятъра и облаците, гласът му – в гръмотевици и светкавици, а очите му станали Слънцето и Луната. Ръцете и краката на гиганта оформили четирите посоки на света, от тялото му израстнали планините и земната твърд, а кръвта му се превърнала в реки. Косата и брадата на Пангу станали звезди, космите по кожата му – цветя и дървета, костите и зъбите – скъпоценни камъни, а потта му – благодатния дъжд, напояващ земята. Колкото до паразитите по тялото му, те станали различните човешки раси.
Друга версия на мита разказва как Пангу растял, спейки във вътрешността на изначалното яйце. Когато пораснал достатъчно се пробудил и докато се обтягал, гигантските му крайници разпукали черупката. Леката част на яйцето се издигнала нагоре и образувала Небето, а по-тежката се превърнала в Земята. Новият ред се понравил на Пангу, но той се страхувал двете части да не се смесят отново и затова застанал помежду им, за да ги държи раздалени. В същото време гигантът продължил да расте през следващите 18 000 години, увеличавайки така разстоянието между Небето и Земята, докато то станало достатъчно голямо, за да не се смесят те отново. Пангу обаче бил толкова уморен, че отново заспал и никога вече не се събудил. А когато умрял тялото му образувало познатия ни свят с всички негови елементи.
В Южен Китай съществува трета версия на мита за сътворението, в която обаче акцентът е повече върху произхода на човечеството. Според нея, Пангу се казвало кучето на император Гаосин. Този владетел бил в смъртна вражда с друг владетел на име Фан, и обявил, че който донесе главата му, ще получи в отплата дъщеря му за съпруга. Никой обаче не се осмелил да тръгне срещу Фан, който притежавал страховита армия. Един ден Пангу се промъкнал в двореца на Фан, който като го видял се зарадвал, че дори кучето на Гаосин го изоставило и му позволил да остане при него. Вечерта обаче, когато владетелят заспал, Пангу влязъл незабелязан в покоите му, отхапал главата му и се върнало с нея при господаря си. Гаосин бил на седмото небе от радост, но не си представял да даде дъщеря си за съпруга на едно куче. Потънал в мъка Пангу три дни не докоснал никаква храна. Тогава, императорът го попитал: „Защо не ядеш. Да не би да си ядосан, задето не ти давам дъщеря си за жена?" Кучето отвърнало: „Не, просто ме захлупи със златната си камбана за седем дни и аз ще се превърна в човек". Кралят изпълнил молбата на Пангу, но принцесата, нетърпелива да види дали чудото ще стане, надзърнала под камбаната на шестия ден и видяла, че Пангу вече има човешко тяло, и само главата му оставала кучешка. Така обаче, тя спряла магичното преобразуване на Пангу и той останал с тяло на човек и глава на куче. Независимо от това, принцесата се омъжила за него и двамата се установили в Южен Китай, където им се родили четири деца – прародителите на човечеството.
Въпреки широкото разпространение сред китайците на легенди за сътворението, в които основното действащо лице е Пангу, всички те са сравнително късни. Нито един от древните класици не говори за гиганта, което кара някои учени да твърдят, че този персонаж и легендите за него не са китайски и търсят произхода му в митологията на южните народи мяо и яо. Част от изследователите отиват дори и по-далеч, твърдейки че китайската цивилизация е единствената по-голяма, която няма собствен мит за сътворението на света. Разбира се, това не е точно така, тъй като множество класически произведения като „Даодъдзин", „Линсиен", „Тайи шъншуей", предлагат версии за сътворението и първоначалното устройство на света, които отиват далеч отвъд обикновеното персонифициране и митология и търсят Началото във взаимодействието на различни природни и космични сили. Така че, ако не ясен и категоричен отговор на въпроса как е започнало всичко, китайските версии за сътворението предлагат поне широко поле за размисъл.
Тодор Радев
todor.radev@gmail.com
