Едни от най-интересните обичаи в Китай, които водят началото си от векове и на някои места – особено сред малцинствата, продължават да се практикуват със завидна упоритост са свързани с разделянето с детството и встъпването на младежите и девойките в редиците на възрастните. При момчетата в Древен Китай това ставало на 20 години с церемония, наречена „гуан ли" (冠礼) или „короноване", „поставяне на шапка", а при момичетата – на 15 години, с подобен ритуал, наречен „дзи ли" (笄礼) или „поставяне на игла в косата".
Смята се, че тези церемонии датират отпреди повече от 2000 години, тъй като има податки, че са били изпълнявани още по времето на династия Джоу (1045-256 г.пр.н.е.). Така например, в класическата „Книга на ритуалите" (Лидзи, 礼记) пише: „В древни времена, когато трябвало да провеждат церемонията по „короноване", хората гадаели по стъблата на растенията за деня на извършването й, както и за гостите, които трябвало да присъстват. Така те демонстрирали голямото значение, което отдавали на този ритуал... За тях той бил толкова важен, че се превърнал в основа на държавното благоденствие".
Встъпването на момчето в света на възрастните ставало през февруари и се провеждало в храма на предците на рода. Три дни преди церемонията, чиято дата както пише в „Книгата на ритуалите" се определяла така, че да бъде благоприятна за бъдещето на момчето, се избирал почетният гост, който трябвало да изпълни необходимите ритуали, както и негов помощник.
В началото на церемонията човекът, който трябвало да я провежда, поканвал родителите и учителя на момчето да заемат местата си. На това родителите отвръщали с поклон и му подавали купа с вода, за да измие ръцете си. След това, под звуците на музика, водещият поканвал момчето и след като то засвидетелствало с поклон уважение към своя учител сядало в средата на залата. Тогава водещият церемонията казвал: „В този благоприятен ден, ти давам първата дреха на възрастен. Остави в миналото детските си желания и приеми добродетелите на възмъжаването", и поставял върху прибраната на кок коса на момчето малка шапка. После момчето се оттегляло в странична стая, където сменяло облеклото си и връщайки се в залата, заставало на колене пред родителите си. Тогава учителят му казвал: „Яретата благодарят на родителите си за млякото, коленичейки пред тях; гарваните притежават добродетелта да хранят родителите си. Благосклонността на майката и бащата са като океан, а синовната почит е най-първа сред всички добродетели". След това момчето се покланяло доземи на родителите си и се връщало в средата на залата, където отново сменяли шапката му и то трябвало за втори път да промени облеклото си. Следвало отдаване почит на учителя и ритуалът със смяната на облеклото и шапката се повтарял за трети път. Тази смяна на дрехите символизирала процеса на възмъжаване, придобиване правата на възрастен и поемането на отговорности пред семейството и обществото. Към края на церемонията младият мъж получавал и ново, т.нар. „почтително име" (дзъ или биендзъ). Според „Книгата на ритуалите", когато някое момче достигнело пълнолетие, било неуважително другите да се обръщат към него със собственото му име (мин), и трябвало да използват ново „почтително име". То се избирало обикновено от родителите или учителя на младежа. Обичаят да се дават подобни имена по време на церемонията за пълнолетие датира още от династия Шан, а при Джоу той прераства в норма, която постепенно обхваща както мъжете, така и жените. В самия край на церемонията младият мъж трябвало да се поклони на своята майка, по-големите си братя, сестри и братовчеди, на което те също отвръщали с поклон. Тази размяна на любезности трябвало да покаже, че младежът вече не е дете, а пълноправен възрастен и отсега нататък с него трябвало да се отнасят именно като с такъв.
При момичетата церемонията обикновено била изпълнявана, когато девойката достигнела 15 години, в някои случаи това ставало между годежа и сватбата й, но не по-късно от 20-годишнината й. Процедурата била сходна с тази при момчетата, макар и малко по-усложнена. Участниците в церемонията били основно жени и тя била изпълнявана в някоя от главните стаи или вътрешните покои на дома. В първата част от ритуала косите на девойката също били прибирани в кок, който се придържал с красива игла, а в края тя също получавала „почтително име".
Тези ритуали се практикували в продължение на векове преди да бъдат забранени от манджурите по време на последната династия Цин (1644-1911). Тогава, под страх от смъртно наказание, мъжете трябвало да бръснат предната част на главата си, оставайки само с дълга плитка отзад. В същото време, след установяването на републиката постепенно запада и практиката за използване на „почтителни имена". В днешен Китай обаче, и особено от 2003 г. насам, когато се появи т.нар. Движение ханфу, ратуващо за възстановяване на забравената ханска култура, обичаи и ценности от предцинската епоха, много китайци започнаха да преоткриват и се гордеят от своето наследство, включително и церемониите за отбелязване на пълнолетие.
Тодор Радев
