Методите и изпитите за подбор на чиновници (къдзю), които се прилагали в продължение на повече от хилядолетие, гарантирали непрекъснатостта на китайската държавност и нормалното функциониране на империята. Династии идвали и си отивали, страната била завладявана от чужденци, но никой, който седнел на трона на Поднебесната, не успявал да се задържи на него, ако посегнел на чиновничеството.

Първата империя Цин (221-206 г.пр.н.е.) въвела назначаването на чиновници по препоръка на прочути аристократи и действащи администратори, които по правило трябвало да бъдат с благороден произход.

През 124 г.пр.н.е., през управлението на династия Хан, била създадена императорска академия, в която чиновниците изучавали принципите на конфуцианското управление. Малко след това бил установен и курсът от предмети, които се преподавали в академията. Бъдещите администратори трябвало да покажат познанията си в шест изкуства – музика, стрелба с лък и езда, аритметика, писане, познаване на ритуалите и церемониите – както общопритите, така и тези, описани в Петте класически книги (У дзин). Впоследствие към тези предмети били включени военна стратегия, гражданско право, данъчната и фискална политика, зедемелие и география.

През управлението на Суй (581-618) ханската изпитна система била систематизирана и превърната в официален метод за набиране на бюрократи. При тази династия било възприето правилото чиновниците по места да бъдат назначавани от централното правителство, а не от местните аристократи.

При Тан (618-907) била изградена система от училища, които подготвяли кандидатите за националния изпит. През управлението на тази династия императрица У Дзътиен лично задавала въпроси на кандидатите, а изпитите се превърнали в най-важното средство за подбор на правителствни служители и старата аристокрация била почти напълно изместена от новата класа на учените-бюрокрти.

По време на Сун (960-1279) из цял Китай били създадени публични училища, които съдействали на талантливи, но бедни младежи да постъпят на държавна служба. На свързаните чрез роднински или кръвни връзки служители, било забранено да работят заедно, а членовете и роднините на императорската фамилия не можело да заемат високи постове. Установена била система, според която човек, препоръчал някого за повишение, бил лично отговорен за поведението на този чиновник.

След 1065 г. изпитите за заемане на високопоставени позиции в администрацията били провеждани на всеки три години, и били отворени за всеки, преминал първотачалната селекция на местно ниво.

Изпитната система достигнала завършена форма при Мин (1368-1644) и останала почти непроменена при Цин (1644-1911). През управлението на тази динасии, на чиновниците не било разрешено да работят в родните си места, и на всеки три години те били местени, за да се избегне корупцията и създаването на кръгове от поддръжници.

Изпитите били три степени – „шънюен", който се провеждал всяка година в окръзите; „дзюжен", който се състоял на всеки три години в центъра на окръга, и „дзиншъ", провеждан в столицата Пекин отново на три години. Ако чиновник преминел изпита „дзиншъ", той можел да расте в кариерата, макар другите степени също да давали привилегии като правитествени стипендии или освобождаване от ангария.

За да се гарантира равноправието между отделните регони на империята, за всеки от тях били установени квоти, голямо внимание се отделяло и на мерките срещу изпитните измами. До 1370 г. изпитът траел между 34 и 72 часа. Всички кандидати били настанявани в отделни, изолирани една от друга малки стаи, подобни на килии. В тях имало две дъски, които събрани заедно, можели да служат за легло, или като маса. За да се гарантира обективността на оценяването, на кандидатите бил даван номер, а отговорите на изпитните въпроси били преписвани от трети човек, за да не бъде разпознат почерка. На теория, всеки мъж, независимо от социалния си и имуществен статус, можел да участва в чиновническите изпити, и стане член на императорската бюрокрация. На практика обаче, тъй като периодът на подготовка за тези изпити отнемал доста време и средства, повечето от кандидатите произхождали от семействата на относително богати земевладелци. В китайската история обаче има множество примери на чиновници, издигнли се от низините до най-високите постове в империята, благодарение единствено на своите лични качества, оценени чрез изпит.

Малцина кандидати успявали на тези изпити. Така по време на династия Тан щастливците били едва 2 процента от всички желещи да постъпят на държавна работа. Много кандидати се явявяли по няколко пъти без успех, а други трябвало да извършат самоубийство, заради срама, който неуспехът им навличал на техните семейства. Други продължавали да упорстват и се явявали на изпити, макар и с посивели коси. Родовете на тези, които успявали да станат чиновници, също печелели по-голямо уважение и благосъстояние.

Независимо от огромното влияние, което имперската изпитна система оказала върху китайската история и държавност, към края на 19-ти век тя се оказала неспособна да отговори на нуждата от модернизация на страната и развитие на националното образование. Така през 1905 г. чиновническите изпити, прилагани в страната повече от хилядолетие, били официално отменени.

Тодор Радев