Хан Сяндзъ или „Чистия мъдрец", както е известен още, е може би най-интелектуалния типаж от групата на осемте безсмъртни даоса (ба сиен). В китайския фолклор той присъства като пламенен следовник на Пътя (дао), дистанциран от политиката и светските дела, въплъщаващ даоските ценности като спонтанност и стремеж към сливане с природата. В основата на този легендарен образ обаче стои историческата личност Хан Сян – племенник на прочутия конфуциански учен и поет от династия Тан – Хан Ю (768-824).

Според историческите извори той се родил през 793 г., а в 823 г. положил успешно чиновническия изпит за степен „дзиншъ" и постъпил на служба в императорската администрация, достигайки с годините висок пост.

Преди да започне кариера в администрацията обаче, през 819 г. Хан Сян трябвало да премине изпитание, което се оказало съдбовно. Именитият му чичо разкритикувал увлечението на императора по будизма, заради което бил пратен в изгнание далеч на юг, и бил последван от предания си племенник. В знак на признателност чичо му написал поема, в която се казвало:

Облаци по хребета на планината преграждат пътя,

къде е домът ми?

Сняг е затрупал прохода, конят не може да премине.

Но аз зная причината, която те води толкова далеч.

Тези стихове са включени в „Пълен свод на танската поезия" (Цюен тан шъ) и макар да не съдържат никакви биографични данни, започват да се възприемат като доказателство за свръхестествените сили, които Хан Сяндзъ имал и използвал, за да спаси чичо си от снежната виелица в планината Цинлин.

Най-пълното описание на безсмъртния даос и негови подвизи дава „История на Хан Сяндзъ", чието първо копие датира от 1623 г. – доста векове след династия Тан. Разказът в тази книга започва още през династия Хан, когато предишното превъплъщение на даоса била красива, но надменна жена, преродила се впоследствие в бял жерав. Този жерав срещнал безсмъртните даоси Джунли Цюен и Лю Дунбин, които му помогнали в следващия си живот да се прероди именно в Хан Сян. След смъртта на родителите си, момчето било взето в дома на чичо му, който се отнасял към него като към собствен син и направил всичко по силите си да му даде добро образование. Хан Сян изучил ритуалите и конфуцианските класики, но постепенно у него се зародило отвращение към политиката и светския живот. Вместо това той обчал за се разхожда сам в планината, да свири на флейтата си и изучава природата. Веднъж, когато чичо му, обезпокоен за бъдещето на Хан Сян, го смъмрил, момчето отвърнало: „Ти и аз имаме различни представи за ученето". По време на една от самотните си разходки Хан Сян срещнал своя ментор от предишния си живот Лу Дунбин, който му предал тайните на даоската алхимия и момчето постигнало безсмъртие.

Впоследствие Хан Сяндзъ се върнал при чичо си, когото се опитал да приобщи към даоското учение, обяснявайки и показвайки му предимствата пред конфуцианството. Една от легендите разказва, как в империята настъпила голяма суша и Хан Ю се опитвал неуспешно да предизвика дъжд. Тогава племенника му накарал небето да се отвори и напои жадната земя, но за назидание оставил само градината на чичо си без капка вода. Друга път, за да демонстрира превъзходството на своето учение над конфуцианството, младият мъж изпил огромно количество вино, без въобще да се опие. Трета история разказва, как по време на пир у чичо си, Хан Сяндзъ напълнил купа с пръст и накарал от нея да израсат две прекрасни цветя, сред които се появили златни йерглифи, образуващи прочутото двустишие: „Облаци по хребета на планината преграждат пътя, къде е домът ми? Сняг е затрупал прохода, конят не може да премине". Смисълът на този стих Хан Ю разбрал по-късно, когато бил изпратен в изгнание, но попаднал в снежна виелица и бил спасен от своя племенник, благодарение на свръхестествените му способности, придобити в резултат на даоистката практика.

Тази среща в планината Цинлин впоследствие става доста популярна тема за живописците от династия Сун. Освен това Хан Сяндзъ е изобразяван като красив млад мъж, свирещ на нефритена флейта, под чиито омайни звуци всичко около него разцъфвало, или носещ кошница с цветя. Поради това той е смятан за покровител на музикантите и градинарите. Хората вярвали, че безсмъртният даос бил особено вещ в използването на магични знания, и се отличавал с весел нрав. Той умеел да превръща водата във вино, и да кара цветята за разцъфват през зимата.

Макар Хан Сяндзъ да не е главният или най-популярен от осемте безсмъртни, неговото място в даоисткия пантеон е особено, тъй като той е единственият подобен персонаж, чието име излязло извън етническите територии на ханците и присъства в легенди на средноазиатското племе на дунганите, които го смятали за могъщ магьосник.

Тодор Радев