Съзерцанието е действие на вътрешното зрение, което прониква в единния характер на природата; то именно слепва малкото и голямото и отново и отново завърта света около слънцето – източникът на жизнената енергия. Много преди да бъде научно оповестена хелиоцентричната система на Вселената, съзерцателите-мъдреци са знаели и орбитата на Земята, и орбитата на Луната, и най-вече – орбитата на човешкия дух. Именно орбитата на човешкия дух, свързана със слънцето, е достояние само на постигналите просветление чрез съзерцание и медитация.
Формулата „По заник слънце" е толкова важна за древнокитайските поети-съзерцатели, колкото среднощната доба за магьосниците:
„Спрял колесницата, на кленовия лес по заник се любувам..." (Ду Му, Ацев, 104).
„По залез хладни планини очите ми съзряха…" (Пей Ди, Ацев, 96)
„Есенните хълмове се радват на последните лъчи…" (Ван Вей, Ацев, 94)
„Отблясък далечен – до глъбините на леса проникнал – // върху свеж мъх грее отразен" (Ван Вей, Ацев, 92)
„Бяло, слънцето зад планината далече чезне…" (Ван Джъ-хуан, Ацев, 90)
„По заник слънце – лъх от планината свеж…" (Тао Циен, Ацев, 22)
„Под залязващото слънце лотоси в плам аленеят…" (Ван Ан-шъ, Ацев, 113)
Преходното време на залеза на слънцето се оказва най-информативно за тайнствените връзки между нещата в природата, за способността им магически да се преобразяват. По залез, преди да се скрие, огненият диск обхожда цялата природа, обагря я с лъчите си, хвърля я в мекия си огън, в който границите се размиват и нещата се оказват Едно. В тази всеобща метаморфоза участва и самият съзерцаващ чрез акта на „любуването": „...на светлината иззад късни облаци се наслаждавам" (Ян Дзю-юан; Ацев, 120). През неговите очи залезът е спектакъл на пречупената светлина, в който и най-малката тревица или листенце излъчват блясъка и багрите на залеза. Самата материя сякаш придобива съвършено друг характер, който може да се сравни най-вече със скъпоценните и полускъпоценните камъни и другите минерали. Те също светят чрез пречупена светлина. Ето защо за съзерцателя това е най-точното време на Усещането и Узнаването.