Преданията за този член от групата на „осемте безсмъртни" (басиен), възникват около Х век, макар че – както разказват – той отнасял раждането си към епохата на династия Хан (ІІ-ІІІ в.). Името му се споменава за първи път в книгата „Каталог на калиграфските надписи от годината сюенхъ" (宣和书谱, Сюенхъ шуху), където е описан като блестящ калиграф, с висок ръст, дълга, стигаща до кръста му брада, татуирано тяло и боси нозе. По-късни легенди обаче разказват как още при раждането си Джунли притежавал всички знаци, вещаещи необикновената съдба, която му предстояла – широко чело, големи уши, дълги вежди, дълбоки очи, червен нос, високи скули и алени устни. Освен това, на седмия ден след раждането си той проговорил, обръщайки се към своите родители с думите: „Нозете ми скитаха из пурпурния дворец на безсмъртните, а името ми бе записано в столицата на Нефритения император".
Независимо от тези си дадености, когато пораснал Джунли не станал монах или жрец, а продължил семейната традиция и постъпил като чиновник в императорския двор. Виждайки дарбите на младия мъж, владетелят го подкрепял и той бързо напреднал в кариерата, издигайки се до генерал, командващ една от армиите, охраняваща западните граници на империята. Една легенда разказва как ханският император пожелал да подчини тибетските племена и за целта дал на Джунли Цюен голяма войска и го изпратил в планинските земи на запад. Джунли бил талантлив стратег и успял да открие слабите места на тибетците. В разгара на решителната битка обаче, когато везните се накланяли в полза на ханската армия, над бойното поле прелетял безсмъртен даос, който подсказал на тибетците как да победят. Те се възползвали и ханската войска била разбита, а самият Джунли успял да избяга в безлюдната планина Джуннан. След като много дни скитал сам из горската пустош и смъртта започнала да му изглежда неизбежна, изпадналият в отчаяние генерал, най-накрая срещнал монах, когото помолил за съвет и помощ как да се спаси. Той обаче му посочил пътя до дома на местен отшелник, и когато Джунли отворил вратата на скромната обител чул някой да го вика по име. От тъмнината на стаята се появил старец, който предложил подслон на младия мъж. На Джунли не му трябвало много, за да разбере каква огромна духовна сила се крие в стареца и го помолил да го вземе за свой ученик и му покаже Пътя (дао). Старецът се съгласил и започнал да му предава тайните на даоската философия и алхимия. След три дни изтощително обучение, учителят заявил, че Джунли е готов да поеме по пътя на просветлението и му завещал да използва наученото за благото и в служба на хората. Генералът си тръгнал, но изведнъж се сетил, че не благодарил на наставника си, както подобава, и се върнал обратно, но от учителя и схлупената му къщурка нямало и следа. Както разказват някои легенди това бил самият Уан Сюенпу, владетелят на Изтока и повелител на всички безсмъртни. От този момент Джунли се оттеглил в планина в Дзинджоу посветил живота си на търсене на духовно просветление и самоусъвършенстване, и макар да живеел като отшелник се прочул с това, че никога не изоставял хора в нужда или беда. Така например, той използвал познанията си по алхимия и превръщайки медта в злато и оловото в сребро, ги раздавал на селяните, за да си купят храна.
За това как Джунли постигнал безсмъртие има няколко истории. Едната разказва как веднъж, докато се скитал в планината, той срещнал стар даоски майстор, когото помолил да му каже тайната на вечния живот. Старецът е съгласил и след като изпълнил указанията му, Джунли се освободил от оковите на тленността. Друга версия твърди, че в империята настъпил голям глад и Джунли направил множество сребърни монети, които раздал на бедните хора. Небето не оставило тази му доброта невъзнаградена, и един ден – докато медитирал в отшелническата си хижичка – каменната стена срещу него се разтворила и в процепа той видял нефритено ковчеже, в което се открил инструкции как да стане безсмъртен. Даосът ги изпълнил точно и тогава при него долетял жерав, който Джунли възседнал и се възнесъл в страната на безсмъртните. След тази случка вече никой не си спомнял истинското му име, а той останал в паметта на хората като Джунли Цюен или „Най-свободният човек на света". По-късно – по време на династия Юан (ХІІІ-ХІV в.) – той бил канонизиран под името „Съвършеният суверен Джънян, който осветлява и предава Дао" (Джънян кайу чуандао дидзюн).
Впоследствие хората започнали да почитат Джунли Цюен, вярвайки, че той никога не отказва помощ и заради благия му характер. В изкуството е изобразяван като закръглен мъж, с дълга брада, носещ ветрило или праскова на безсмъртието, с които може да съживява мъртвите. Заради ветрилото се смята, че той е поставил началото на стила „Пурпурната пеперуда" в тайдзицюен. Освен това, Джунли Цюен бил този, който посочил пътя към вечния живот на още един член на „осемте безсмъртни" – Лу Дунбин.
На генералът, оставил светската суета и превърнал се в примерен даос, се приписва и авторството на две творби – „Песен за преодоляване на заблудите и изправяне на Пътя" (破迷正道歌, Пуоми джъндао гъ) и „Песен за елексира на безсмъртието" (还丹歌, Хуандан гъ).
Тодор Радев
