За нас
За Радио Китай
Пишете ни
in Web bulgarian.cri.cn
8. „И СМЪТЕН И НЕЯСЕН – АЛА С ОБРАЗИ ИЗПЪЛНЕН"
2010-03-26 14:19:43 cri

Отношението на старокитайската поезия към даоизма може донякъде да се илюстрира с отношението на европейската романтична поезия към философията на романтизма през ХVІІІ в. Според философията на романтизма романтичната поезия може да се разглежда като непрекъснат коментар към краткия текст на философията. Ирационализмът, иронията и парадоксът също съответстват на характера на поезията на старокитайските поети. Но старокитайската поезия не е коментар, а се припокрива със самата философия. Тя сама се отказва да бъде „учена" като избягва прякото мъдруване и причинно-следствените постулати.

Можем ли да заключим, че старокитайската поезия е Дъ (Постигането) чрез образи на Дао (Пътя)? Нейната поетика е пригодният начин за изказване или по-скоро намекване на същността. „И смътен и неясен – ала с образи изпълнен" е Дао (Пътят) според Лао Дзъ („Книга за пътя и постигането". Прев. Кр. Ацев, изд. Кибея, С., 2002, 69). И точно такава – смътна и не толкова ясна, ала изпълнена с образи, е поезията, преведена от Крум Ацев.

Може би най-характерният и най-неясен образ в старокитайската поезия са БЕЛИТЕ ОБЛАЦИ. С тях почти задължително се рисуват мъгливите картини – антипод на светската реалност. Те са неизменният знак на мъдреца, тръгнал на път.

Облакът се оказва твърде интересна калиграфическа провокация на древните текстове. Неговите дванадесет щриха не винаги се изписват в тяхната точна последователност и изчерпателност. Целият йероглиф може да се изрисува дори с не повече от две вдигания на четката (Ацев, 47). В различните начини за предаване на знака от бързописната калиграфия Крум Ацев вижда съответствие с принципа за неповторяемост на еднаквите елементи, който китайското изкуство на писането заимства от езика на самата природа.

Т.е. самото неуловимо и неповторимо естество на облака подава начина на отношение на калиграфа към неговото изписване и обяснява неговото осмисляне като един от основните даоистки знаци. Дао не е път, по който може да се премине два пъти; облакът не е конфигурация, която може да се повтори. Затова пътят към храма в стихотворението „По пътя към храма Сян-Дзи – лъх стаен" на Ван Вей (701-761) е „пътека без следа от друг човек", „нагоре и нагоре към върха сред облаците чезнещ" (Ацев, 30).

Китайските поети седят на белите облаци, както много често Дядо Боже в християнската ортодоксална традиция: „Кой от хомота на света ще се отскубне,// сред бели облаци със мен да седне?" (Хан-Шан, VІІІ в., Ацев, 42).

Нещо повече: там, на облаците, те могат да разговарят и да пият вино с боговете, както владетелят Му от династия Джоу, управлявал Х в. пр. Хр., и божествената Майка – повелителка на Запада (Си Ван-му), която му изпяла същата тази „Песен за белите облаци" (открита като запис върху бамбукови дъсчици в гробница от началото на ІІІ в. пр. Хр. - Ацев, 14):

Бели облаци в небето –

От хълмове, от върхове сами извират.

Истината – вечна и далечна –

Е сред планините и реките.

Безсмъртието в себе си открий –

Един ден пак тук ще се видим.

Никоя древнокитайска картина не може да се разглежда като метафора на Истината (метафората все пак указва кое с кое се свързва и изразява) – успешната картина не казва нищо пряко, а е само намек, полъх на същностното, неизречимо с думи (в този смисъл по-скоро напомня на символа в западното литературознание). Стана вече дума, че образът на белите облаци най-точно символизират Дао, тъй като кой може да назове пътя им „потаен и безследен", „в пустошта небесна" (от стихотворението „На облаците пътя хората днес искат да узнаят" на Хан Шан (VІІІ в.), Ацев, 46) 

Още подобни теми
Коментари
© China Radio International.CRI. All Rights Reserved.
16A Shijingshan Road, Beijing, China