Една моя история свързана с Китай

В памет на моя баща

Имах досег с Китай чрез баща ми. Той беше корабен инженер и обикаляше света. Любимата му дестинация беше западното крайбрежие на Жълто и Китайско море. Във възрастта на тийнейджър, в която се интересувах само от моя свят, не обръщах много внимание на разказите, но все пак ме впечатляваха, не толкова самите истории, колкото вдъхновението и ентусиазма с които разказваше, когато се върнеше от поредното плаване в района.

Сега, във възрастта на осъзнат млад мъж и когато него вече го няма, се връщам назад и преосмислям казаното и правя своите изводи. Китай е поел своя път на обновление не много отдавна, като всичко това се случва не под прожекторите на славата и без показност и демонстрации. Поетият курс днес дава резултати, но иска време, за да обхване огромния му свят. Смятам, че следващите случки ще са показателни за промените и новите реалности.

Не си спомням в кое пристанище се случват тези събития. Но големите кораби са били няколко, в същото време заливът е бил богат на риба, а риболовът основно препитание за голяма част от населението в района. Съществувала е забрана за движение на малки лодки в пристанището, но при условие, че това е единственото препитание на редица семейства е логично, че няма да се спазва, но всеки си носи риска. Когато времето е хубаво плавателните съдове са се пазели взаимно, но при сложни метеорологични условия нещата се усложняват. Тогава малките се опазват сами, ако могат. Но не и тази сутрин… В непрогледната мъгла, малка рибарска лодка се удря в кораба. Част от екипажа е качен на палубата, баща ми лично прави изкуствено дишане на един от рибарите. Това е тъжната страна на медала. Тези хора на този етап нямат друг избор освен да поемат по пътя на риска. Не мисля, че е нужно, а и това не е целта да се говори само със суперлативи, защото в повечето случаи истината има две страни. Важно е пътят и целта да е

Другата страна на медала е бляскавата в буквалния смисъл, тя е и крайната цел. Най-яркият пример за това са обновяващите се градове по източното крайбрежие-Шанхай, Хонг Конг, Циндао. При всяко акостиране новостите винаги са много. Моделът е повтарящ се-разширяващи се пристанища и нови терминали, нови сгради и подобрения в града. От снимките, които гледам на тези места, най-впечатляващи са нощните-феерия от цветове и мигащи светлини. Другото, което много въодушевяваше баща ми е отношението към природата, което много личи в градските паркове-безупречни цветни алеи, прилежно подредени камъни. Сутрин в притихналите паркове хора от различни възрасти извършват гъвкави релаксиращи движения. Най-често това са бавни плавни движения, които само като ги гледаш се успокояваш. И всичко, жива и нежива природа, е в пълна хармония. Мисля си, че това е тяхната антистрес програма.

Това е лицето на променящият се Китай- на места по-бавно на други с главоломни темпове. Тези промени не могат да се осъществят без един много важен фактор-човекът. Сещам се за случка, която описва на какви хора разчита страната.

Баща ми обичаше в свободното си време да рисува. Най-логичното място, където може да търси четки за рисуване е Китай. Тъй като престоят в пристанищата е ограничен в рамките на един ден е трябвало бързо да открие необходимия магазин. Преди години малък процент китайци знаят английски и това са предимно млади хора. Затова се обръща към преминаващата наблизо млада жена с дете. Тя не просто му обяснява посоката, но и се съгласява да го заведе. Оказва се, че мястото не е на една ръка разстояние, а на няколко километра. В същото време тя реагирала доста притеснено, когато той предлага да носи детето и когато срещу отказаните пари иска да купи поне сладолед. Да, вярно е, че става дума само за един пример, но мисля че повечето китайци биха реагирали така. Тази случка сублимира в себе си няколко качества-готовността да помогнат, скромността, и някакъв особен тип смирение към живота. С такива хора се правят чудеса.

Моят баща ми създаде близката и човешка представа за Китай. Днес уча МИО и по някакъв странен начин отново преплитам животът си с тази далечна страна. Преподавателите ми я обявяват за пример като новатор съчетаващ различни и то работещи икономически практики. Мога дълго да обяснявам в научен стил какво представлява ковергентна икономика, но предпочетох да погледна на тази страна, от друг ъгъл- достъпния. Ще продължа да се интересувам от събитията свързани с Китай, но сега мога да кажа, че там успешно съчетават, жонглирайки с времето, индустриализацията и опазването на ценностите. За мен не работещата икономика сама за себе си е най-важната, защото тя с времето губи своя човешки образ, а това, че на фона на тази динамика е съхранен образът на „Храма на небесното царство" както в буквален така и в преносен смисъл. А ценностите са гръбнака на едно общество.

Нямам реална лична история свързана с Китай. Но сега мисля, че имам представа и знам защо тя е буквално навсякъде около нас…

Мартин Чолаков

Студент в УНСС

гр.Пазарджик