Една моя история свързана с Китай

Виждате ли преплетените клони на храстите? Там на влажната ароматна почва се беше скрило едно животинче. Легнало между зелените листа по които имаше стотици капчици огледала. Заобикаляха го хиляди слуги – бръмбарчета,паячета и мухи. Малкото кутре се беше скрило от света отнасяйки със себе си една красива история. Но се случи нещо неочаквано, намериха го най-непредвидените хора – две дечица. Братче и сестриче на по осем годинки. А историята така прекрасна попадна в невините им ръце. Момченцето се казваше Мегил, а момиченцето Естел. Те бяха прекрасни деца, едното беше много предан приятел, а другото вдъхваше надежда у всеки. Естел имаше малко носле като черешка, вечно червено, а Мегил лице като питка.Те измъкнаха кутрето от самотното му обежище

- Ах колко си чудно. – възкликна Естел.

Тя и братчето и никога не бяха виждали подобно куче. То имаше странна червено-оранжевата топла козина с по-свлетли петна, издължена муцунка и наситено зелени очи. Ходеше като мъдрец, макар че беше просто кутре. Духаше силен вятър и козината на кучето се вееше. Това заприлича на Естел на танц, а на Мегил на митичен пейзаж.

- Пред нас сестричке стои едно куче, което много може да ни разкрие. То идва от Китай.

- От Китай ли? - възкликна невярващо детето

- Разбира се че от Китай. Ще ти разкава историята на тази порода кучета. – братчето помислило малко и съчинило една забавна история

- В Китай имало един император, които имал много дълги и остри мустаци. Този император имал куче, а кучетата заприличват след време на стопаните си. И така на кучето му пораснали дълги мустаци. – зада е по-убедителен в приказката той показал на сестричката си мустаците на кучето и продължил с историята

- Кучето на императора го защитавало неуморно цял живот, но починало от старост.

Тогава императора бил толкова разстроен че не хапнал и едно зрънце ориз една седмица. Наложило се придворните да го хрнят докато спял, за да не умре от глад

След време императора се отказал от глада, но наредил да се построи огромна стена която да защитава империята му както кучето му защитавало него. Стената била със същия цвят като козината на покоиното куче. Около тази стена поникнали едни от най-красивите гори във всички нюанси на зеленото.

И от товава тази порода има остри мустачки от преданост към императора и наситено зелени очи от преданост към Китай.

- Това е прекрасна история, но ти си я измисли нали. – попита сестричката

- Разбирасе че не.

Те станали от поляната и тръгнали с кучето към къщата на края на улицата. И ето духа вятъра и развява козината на кучето и ни напомня за пейзажа на Великата китайската стена и заобикалящата я вековна гора. Едно от седемте чудеса на света са тези кучета.

Катерина Христова Димитрова

София