Една моя история, свързана с Китай

Спомням си много ясно, че вчера беше петък, когато баща ми замина в командировка в град Червен бряг. В понеделник, когато се връщах от училище, баща ми нещо говореше на висок глас пред къщата ни. Двама мургави музиканти, единият свирещ на цигулка, а другият – на кларнет, с тиха и приятна за ухото мелодия, бяха един великолепен фон за думите на баща ми. Той с нескриваща гордост, като римски завоевател държеше нещо над главата си, червено наподобяващо залеза. Когато го доближих видях, че той държеше над главата си червен чайник. Това негово завоевание, той беше купил от Червен бряг. Този, наглед обикновен чайник, така осветяваше лицето му, че то бе придобило загадъчния цвят на изтока. Баща ми, леко преведен към музикантите, започна да разказва въодушевен:,,Знаете ли от кога търся да купя китайски чайник, и то червен. Щастлив човек съм аз, момчета… Знаете ли къде е България и къде Китай… Аз съм стъпил на българската земя, а в сърцето ми влезе и заживя това творение, този чайник, сътворен от незнаен майстор, който незнайно как ме е почувствал, как е съзрял мечтата ми, та тя да добие този вълшебен образ. Сърцат човек е той. Хвала му… Момче, днес майка ти има рожден ден… Да не си забравил, хей…

Красимир Петров