Първия ми досег с Китай

Първия ми досег с Китай сигурно е бил с китаеца, който приготвя така любимата ми храна. Но първия ми вдъхновяващ досег беше с човек, когото никога не съм виждала лично, но винаги ме е изпълвал с позитивизъм и ме е карал да се усмихвам, дори когато съм искала да заплача. Такъв човек е той.

"Срещата" ни беше случайна и напълно непредвидена. Случи се в един намусен и мрачен ден, в който сякаш небето се бе продънило и дъждът се лееше безспир, вятърът брулеше клоните на оголените и беззащитни дървета. Този ден би развалил и най-доброто настроение. Изключение от това не направи и моето. Скуката, както винаги, се оказа подбудител на любопитството. И тогава го видях. Това че беше само на студения екран не ми попречи да почувствам топлото и позитивно излъчване, което струеше от него и оправи мрачното ми настроение до такава степен, че забравих за нацупеното време. Сигурно вече се чудите кой е този китайски магьосник. Не мисля да ви оставям да гадаете. Говоря за Хан Гън (韓庚).

Навярно на всеки му се е случвало да срещне красив и чаровен човек. Но в повечето случаи тази красота е студена и надменна. Не и в моя случай. Този път красотата макар и налице беше на заден план. Случвало ли ви се е в сивия ни свят, по сивите ни улици да видите някой "излъчващ" светлина, някак цветен и контрастиращ на всичко. Някой, който сгрява сърцето ти и кара лицето ти неволно да се усмихва. Такъв човек е той.

Когато го видя взорът ми се изпълва от него. Когато това се случи, не виждам нито намусените лица, нито интригите, а сърцето ми се изпълва с лекота. Не съм някой фанатизиран фен. Аз просто намерих муза и утеха в този човек. Не го обожествявам или поставям на пиедестал. Виждам го като човек и може би затова го оценявам толкова много. На всеки му трябва някакъв стимул да продължава напред, нещо което да го накара да се почувства по-добре. Такъв е той за мен.

Хан Гън ми показа как един човек трябва да отстоява правата и личното си достойнство независимо от всичко и всички. Показа ми как мечтите се осъществяват стига само да се бориш докрай и да вярваш в себе си. Възхищавам се на неговата борбеност, издръжливост и целеустременост. За мен той е прекрасен пример как, с много усърдие и с отдаденост, човек може да се справи с всякакви трудности. Такъв човек е той.

Хан Гън ми показа как човек трябва да цени личното си достойнство повече от всичко друго и да го защитава независимо от всичко, дори и това да му попречи на други аспекти от живота, защото все пак това е единственото, което ни остава, дори и когато всичко друго ни бъде отнето.

Бих била много щастлива ако някой ден стана човек като него, човек, който вдъхновява другите и им вдъхва позитивизъм. Бих била най-щастливия човек на земята ако има дори и един човек, който да се възхищава от мен, както аз от Хан Гън. Дори и никога да не понося факлата на Олимпийските игри ще съм най-щастливия човек, че този дори и един човек го има и аз мога да му вдъхна сили, когато се нуждае.

Като за финал бих искала да кажа само, че се надявам моето произведение да се хареса на читателите си. По мое мнение надеждата е това, което крепи човек и го кара да върви напред независимо от всичко, затова мога само да се надявам.

Единственото, за което искрено съжалявам е, че не познавам добре тази чудна страна Китай, че не съм имала възможност да се докосна до нея, че информацията ми за нея е само от Интернет, но се надявам някой хубав ден най-накрая да се срещнем наистина.

Благодаря за надеждата…

Милена Костадинова Мерджанова

Хасково