За Сливен, Конфуций и още нещо

Живея в подножието на Сините камъни- сурови и мрачни през зимата и изумително синьо- зелени в жегата на лятото. Когато преди доста години за първи път тук чух за Конфуций, усетих странно и непознато вълнение. Тогава още не знаех, че това е нещо много силно и лично. Повече от тридесет години продължавам да чета за него и чувствата ми остават не- променени.

Притежавам книгата „ Поучения" на Конфуций и тя е моя настолна книга. С нея преживявам изгреви и залези и се възхищавам на едни от най-великите мисли:

„ Благородният човек предявява претенции към себе си, подлият — към другите. "

„ В държавата, където има ред, бъди смел в действията си и в думите си. В държавата, където няма ред, бъди смел в действията си и предпазлив в думите си."

„ Да се пребориш с лошите навици е по-лесно днес отколкото утре."

„ Който постига новото, грижейки се за старото, той може да бъде учител."

„ Проклятие е да живееш в интересни времена."

„ Човекът е човек, когато е закусил."

„ Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението — това е най-благородният път, пътят на подражанието — това е най-лекият път, и пътят на опита — това е най-горчивият път."

И ако това са само мисли, гениални при това, човешки облик и топлина на образа на Конфуций ми даде едноименният филм на режисьора Мей Ху и в главната роля Юн- Фат Чоу. Във филма Конфуций използва интелигентността и харизмата си, за да спаси държавата Лу от вътрешен конфликт и безкрайна война. Политически силните в държавата обаче, започват да се чувстват застрашени от философа, страхувайки се, че могат да загубят контрола си над царя-марионетка. Конфуций доброволно отива в изгнание, скитайки се от държава в държава, без да губи идеалите си за мир и хармония. По време на целия филм като поанта звучат великолепните мисли на философа.

Разсъждавайки върху чувствата, които бушуват в мен, след края на това великолепно произведение, върху смисъла на живота, такъв, какъвто ни се предлага, или начина, по който изживяваме отделните моменти, си мисля, че животът е такъв, какъвто е тук и сега, и трябва да се изживее. А Конфуций ще ни помогне за това.

Дочка Костадинова Андонова- Петрова

Град Сливен