Една обинковена, необикновена житейска исторя...

Това се случи в началото на 2005 година. Тогава бях в 11 клас. Моите родители се разделиха и баща ми отиде да живее на друго място.Ние с майка ми и брат ми останахме да живеем в апартамента в ж.к.Яворов. След раздялата на моите родители се чуствах самотно и пусто, а домът ни беше някак празен и студен. Тримата решихме единодушно да дадем едната стая под наем, за да можем да се подпомагаме. Помня, че брокерката водеше различни хора- едни бяха с претенции, други леко арогантни и натрапливи. Никой от тях не ни допадна. И точно когато решихме да се откажем от намерението си, стана нещо странно и необичайно. Дойдоха мъж и жена китайци....Брокерката ги представи – Лиу и Шъ Хонг. Те бяха пристигнали в България и щяха да се занимават с внос на електроуреди. Лицата им излъчваха нещо детско и чисто, бяха усмихнати и леко кимаха с глава. Мисля, че от този момент се харесахме взаимно и решихме, че точно Лиу и Шъ ще живеят у нас. И двамата знаеха много добре английски и общуването ни беше на този език. Бяха изключително скромни, тихи и много почтени хора. Бяха много задружни, сплотени и изключително работливи. Ставаха сутрин рано и излизаха по своите задачи, а се връщаха късно вечер. Говореха на китайски, сякаш чуруликаха. В коридора се чуваха откъслячни и странни звънливи думи, които някак неусетно влизаха в съзнанието ми и след това дълго звучаха със своята мелодичност. Интересът ми към Китай и китайския народ растеше. Аз непрекъснато ровех в интернет, защото тази страна беше и продължава да бъде голямо предизвикателство за мен. С древната си култура, с разнообразните си природни дадености и бързо развиващата се икономика. Празник за цялата къща бяха неделните дни. Тогава нашите китайски приятели ни канеха на традиционни китайски ястия. Кухнята ухаеше, а на масата те подреждаха малки сини купички, в които поставяха освен ориза и различни вкусни меса, сосове и зеленчуци. Те приготвяха всичко бързо и сръчно и всички беше изрядно чисто и спретнато. Неделните дни бяха празници, защото ние се опознавахме. Те говореха за своя град и за своите големи деца, а ние за нашия бит и порядки тук. Ние поднасяхме нашите традиционни български ястия. Те научиха майка ми да приготвя лечебни чайове от китайски корени, а Шъ Хонг научи брат ми на елементарни технически умения. Неусетно наближи и денят на моя абитуриентски бал. Беше 22 май 2005г., Лиу и Шъ помагаха в подготовката. Те бяха едни от най-обичаните и почитни гости на моя празник. Най-голямата изненада, която получих от тях бе красивата синя рокля от китайска коприна, която ми подариха. С нея аз отидох на втората бална вечер и моите съученици бяха изключително впечатлени. Тази 2005-та година отмина много бързо. Нашите китайски приятели си заминаха и днес ние тримата често ги споменаваме и си припомняме много случки свързани с тях. Те бяха една малка частица от милиардния китайски народ, но в тази частица имаше нещо много човешко. Имаше честност, трудолюбие и дисциплина. За мен това е един достоен народ и аз съм сигурна, че бързото икономическо развитие и огромния потенциал на тази нация неслучайно я превръщат в световна суперсила. Много често мислите ми отлитат към тази далечна, но всъщност близка за мен страна. Възхищавам се от начина, по който китайците организират всичко много детаилно, бързо и ефективно.

А вечер мислите ме отнасят към далечната необятна страна. Моите първи съобщения в скайпа са за Лиу и Шъ...

Кристина Чавдарова Янкулова, гр. София,