„Една моя история, свързана с Китай"

„Съчуан - блян или реалност"

Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.Предлагам ви да помечтаем.

Нашите мечти осмислят ежедневието ни, те ни пренасят в друг свят, който е желан, бленуван, недостижим. Да, това сякаш не е нашият свят… Но всъщност въображението си е наше, мечтите са наши, този красив и жадуван свят, макар и блян, е наш. И тъй като животът обича смелите, затова и аз се осмелявам да мечтая. Оставям въображението ми да ме води, а то винаги ме води някъде, където аз намирам пристан, където намирам вътрешно успокоение и хармония. Едно такова място е провинцията Съчуан в така далечния Китай. Понякога се чудя защо това място толкова ме привлича като магнит. Може би отговорът трябва да се потърси в името, под което е известна провинцията Съчуан, а именно „Земя на изобилието". Навярно това е земя на плодородие и благодат; земя, даваща сили на нас, хората; земя, владееща моето въображение и, може би, това на хиляди пътешественици, жадни да се стъпят на това късче земя, олицетворяващо рая на земята.

Неслучайно китайците са нарекли долината Дзиуджайгоу в Съчуан „Земния рай". Представям си тази райска долина като една пъстра градина, в която сякаш растат всички видове растения и треви, от която блика живот, от която лъхат прохлада и утринна свежест. Представям си как не мога да спра да се въртя и да гледам на всички страни, защото всеки миг се менят неповторими природни пейзажи, които се отразяват в карстови стъпаловидни езера. И ако това място ме вдъхновява със своята живителна сила, преобразява и изпълва с живот, то има и едно място в южен Съчуан, където аз забравям за всичките си тревоги – бамбуковото море „Джухай". Тази планинска гора е изпълнена с водопади, езера и пещери, а бамбуковите дръвчета създават усещането за безбрежно море, в което се утаяват всичките грижи на посетителите. Именно в тази гора има долина, наречена „Забрава на грижите". Разходката в тази гора ме пречиства, съживява в мен неподозирано вътрешно спокойствие и удовлетвореност.

Не мога да не спомена, че в моя блян присъства и древният град Пинлъ с неговите невероятни мостове, построени в различни причудливи форми. Представям си как се разхождам по „улицата на водните пейзажи", опознавам традициите и обичайте на това място с хилядолетна история и вдишвам свежия въздух, а времето сякаш е спряло…А вечерта запалените цветни фенери край реката допринасят за това градът да стане още по-красив и да остане трайно в паметта ми, макар в действителност аз никога да не съм била в този уютен и гостоприемен град. Пинлъ е едновременно далечен, но и близък, защото е в мен, в моите мисли, а усещането ми за него ме завладява неусетно и ме потапя в тихата безбрежност и спокойствие на неговите води.

И ако в Пинлъ аз намирам успокоение и се потапям в многовековните китайски традиции, то в креативния град Чънду, административен център на Съчуан, аз се докосвам до историята на велики китайски поети, военачалници и императори. Визирам най-вече прочутия поет Ду Фу, известния военачалник Джугъ Лян и императора Лиу Бей. Разбира се, Чънду ме привлича и със своята световноизвестна кухня. Неслучайно градът е известен като „столицата на кулинарията". Ароматните и вкусни гозби, уникалният вкус и огромното разнообразие от местни специалитети владеят въображението ми и обострят сетивата ми. Също така си представям как в някоя традиционна чайна, разположена на известната търговска улица Дзинли в Чънду, пия чай и се наслаждавам на изпълнение на театър Пиин, който се играе на сцена, разположена в центъра на улицата. А вечерта се наслаждавам на представление на известната съчуанска опера, най-вече на прочутия тайнствен номер – смяна на маските, опитвайки се да го разгадая и оставайки удивена от майсторството на артистите.

Не мога да не спомена, също така, как си представям моето преживяване в природния резерват „Улун", намиращ се в северозападната част на Съчуан. Всъщност провинция Съчуан се смята за родния край на пандата, а самата панда – за символ на Китай. Местностите, в които пандите живеят, са защитени от китайското правителство като природни резервати, а самата панда е обявена за национално богатство. И именно резерватът „Улун" е едно от местата в Китай, обитавано от панди. Представям си как пандите в този резерват си играят, катерят се по дърветата, ядат бамбук, а аз съм съвсем наблизо и наблюдавам всичко това. Много съм развълнувана от близкия контакт с пандите, от възможността да ги наблюдавам и да им се любувам. Още повече се радвам, че мога да видя и пухкави малки мечета, които са все още бебета, но които могат да се похвалят с това, че привличат вниманието на всички посетители. Те не само ме очароват, но оставят у мен още по-невероятно усещане за Съчуан.

Провинция Съчуан е далечна и недостижима… Но затворя ли очи, тя е пред мен с цялата си прелест, разнообразие и уникалност. Усещам мириса на бамбуковите гори, долавям ромона на реките и прохладата на лекия вятър. Съчуан ми представя своята уникална палитра от традиции и екзотика, своите древни цивилизации и напредничави идеи. За мен Съчуан е раят на земята, който ме привлича неустоимо, раят, който изплува изневиделица в моите сънища и мечти и омагьосва със своята красота.

Стелиана Балабанова