Летният дворец в Пекин, използван от династия Чин, се намира в покрайнините на града и представлява една разкошна постройка в китайски стил, издигната около огромно езеро. Най-известната императрица, любувала се на тази гледка, е Цъши. В езерото плуват патици, по дърветата пеят птици, изобщо идилична картина. Но, както ви написах по-рано, животът на императорите е бил доволно скучен и еднообразен. Китайските императори са обичали във всички водни басейни да има красиви риби, а водата да е чиста. Градинарите или изобщо хората, които са се грижели за подредбата на двора са решили този проблем по следния оригинален начин. Те пускали в езерата риби, но никога не ги хранели, за да не замърсяват с отходни отпадъци водата. Когато рибките умирали от глад, чисто и просто пускали на тяхно място нови. Така окото императорите всеки ден са били щастливи да се любуват хем на животинки, хем на чиста вода.

Сега дворецът е туристическа атракция, в него се продават сувенири, а възрастните хора идват тук, за да прекарат свободното си време в компанията на свои приятели. Входът за пенсионери е съвсем безплатен. Някои от тях, снабдени със специални четки, рисуват по цели дни йероглифи по плочите в двора на двореца. Впрочем тези надписи бързо изчезват, защото са направени не с боя, а с вода. Четките са свързани посредством маркуче към малко водно резервоарче, което старците носят на кръста си, и по цял ден рисуват ли рисуват йероглфи. Специално заради нас нарисуваха и едно HELLO. Което очевидно е част от туристическите атракции.

До двореца разстоянието все пак не е толкова много, но в Пекин движението по пътищата е така натоварено, че пътят отне почти час, ако не и повече. В Китай е вече въпрос не на престиж, а на улеснение в живота да имаш автомобил. Ако само допреди десет години велосипедите са били царете на улицата, днес това вече почти не е така. Да, велосипеди се среат все още и много хора активно и ползват, но постепенно времето и отминава и те заемат мястото, което едно колело има в транспорта на България, например. Как в такъв случай милиарден Китай се справя с това гъмжило от автомобили? На пръв поглед никак. Но ако човек надникне в правилата, по които се живее в тази огромна страна, с изумление ще установи, че не всеки автомобил има право да бъде използван всекидневно. В определени дни по улиците на Китай могат да се движат различни коли. Това се определя от регистрационните им номера. Примерно, във вторник беше забранено на коли, чийто номера завършват на 2 и 7 да напускат гаражите или местостоянките си. Днес забраната е за 5 и 3. Хората спазват това, защото наят, че иначе ги чакат глоби. Те се групират със свои колеги, чийто превозни средства в съответния ден не попадат под забрана и така отиват групово на работа. За един българин подобно ограничение би звучало невероятно, но в Китай не живеят 6 – 7 милиона жители и това огромно мнозинство трябва да има своите правила, за да оцелява. Понякога странни, друг път донякъде разбираеми, законите по които живее Китай са единствените спасителни за тази огромна държава.

А законите на туризма предвиждат всеки гост понякога и да си тръгва от мястото, където е бил поканен. Моите дни са към своя край. В последния ми ден в Пекин ръководството на радиото ни раздаде поредните си подаръци, които просто няма къде да разположа вече в претоварения си багаж. Дано само на летището не ме глобят за свръхтовар. Така или иначе, пожелавам си успешен полет. Благодаря ви, че бяхте мои читатели, които поне отчасти опитах да направя съпричастни с моите прекрасни дни в Китай. Ще се видим в България.

1 2 3 4