Когато чужденец крачи по улиците на китайските градове, очите му трябва да са на шест. Светофарите чисто и просто не вършат особена работа. Свети зелено за пешеходците, но отвсякъде те дебнат коли, които са решили да минат на червено. Постоянно се чуват клаксони. Имаш чувството, че си в средата на невъобразим уличен хаос, в който правила за движение никой не спазва. И все пак, насред хаоса не се случват злополуки или поне не толкова, колкото чужденецът би очаквал да има, гледайки движението по улиците. Тази вечер за пореден път се уверих в това, когато трябваше да отида от хотела до огромния хипермаркет „Карфур", който се намира точно до сградата на радио Китай за чужбина. В България също има „Карфур", където сигурно едва 40% от стоките са с български произход. В китайския еквивалент на веригата не намерих и 5% чужди продукти, ако изключим млечните, на които пише, че са произведени с „лактобацилус булгаркус", но също в Китай.

Така е. Тази държава си е самодостатъчна, че и захранва целия останал свят със стоки. Моите познати в България настоятелно ме молиха да им занеса нещо от Китай, а аз настоятелно ги съветвах да влязат в първия магазин до техния дом и да си купят каквото и да е. На 99% им давам гаранция, че е китайско.

Днес бях и на Великата Китайска стена. Все пак не разгледах кой знае колко от нея, а само един малък участък, където традиционно водят туристи като мен. Дотам има и закрита въжена линия. И все пак знам, че това не е оригиналната стена. Онази-истинската от древни времена отдавна се е разрушила, а туристите разглеждат едно, макар и реално пресъздадено, нейно копие.

Разказвайки ви за Китай и хората, които срещнах тук, просто няма как да пропусна Маргарита. Тя е китайка от манджурската народност. Работи в руската служба на радиото и е красива като рускиня. Но всъщност повече, защото притежава и онези екзотични черти на Изтока, които една обикновена рускиня само може да мечтае да има. А е и умна. Много умна. Знае руски като свой матерен. Разбира абсолютно всичко. Знае и английски. Едва на 27 е, а вече омъжена. Но вече ви казах, че красивите китайки тук бързо се задомяват. Освен, че красотата привлича, другата причина е, че в Китай хората нямат чак толкова свободно време, както в Европа. Работният ден продължава много повече, защото обедната почивка е почти 3 часа. Това означава, че китаецът прекарва на работното си място почти целия ден и се прибира у дома за съвсем кратко, колкото да се наспи. Така не остава много време за социални контакти извън работното място. Което пък кара китайците да побързат със сватбата, за да отметнат поне това от проблемите, които имат да решават в натоварения си делник.

Маргарита е омъжена за свой състудент, който също владее руски и работи в голяма петролна компания. Тя обаче ми призна, че руският не й е бил голямото желание в живота. Искала да учи испански или френски, но „руският сам ме намери, а не аз него", обяснява Маргарита. Просто баща й я посъветвал да избере този език, защото би й открил повече възможности в живота и тя го послушала. Маргарита впрочем не е истинското й име. Вече ви казах, че младежите, изучаващи чужди езици, в повечето случаи си измислят и имена, подходящи за съответната държава. В руската редакция всички я наричат Рита и тя е нещо като техен талисман.

Руската служба на радио Китай заема цял един етаж, където се помещават още беларуската и украинската редакции. Беларуският език не е особено популярен в самата Беларус или поне властите там се стремят да го правят неизползваем, но радио Китай отделя средства и за емисии на него. Радио Китай изобщо много за слушателите по света. Може би повече от което и да е друго международно радио, съществуващо в момента.

Утре ми предстои посещение на Летния дворец, а следобед ще имам и малко повече свободно време. Засега ви пожелавам лека нощ или добър ден, зависи кога четете тези редове. Бъдете здрави и пожелайте и на мен същото. И се усмихнете непременно. Животът е толкова хубав понякога.