Резерватът се намира само на няколко километра от Ченду и има открита и закрита част. В откритата живеят на воля, доколкото може да се каже така, възрастните екземпляри. В закритата се отглеждат техните малки. Направи ми обаче впечатление, че когато някой служител отвори вратата, свързваща откритата със закритата част, всички възрастни панди се втурват да влизат вътре. Може би свързват помещението с някакви удобства, а е възможно и вътре чисто и просто да им е по-топло. Макар и с дебела козина всяко животно, свикнало с по-хубав живот, не иска да се връща към полевите условия. Тези, които са отглеждали котка или куче, го знаят най-добре.
Освен панди, тук се отглеждат още и американски еноти - малките и крадливи животинки, които са способни на всякакви хитрости, за да си набавят храна. Обикновено го правят по лесния начин – като я отнемат от другите животни. И са много ловки в това. На изхода на резервата има магазинче за сувенири, където все пак играчки с еноти не продават. Затова пък е пълно с всякакви неща, изобразяващи панди – панда-портмоне, панда–раница, възглавница във форма на панда и какво ли още не. Аз не си купих нищо. И изобщо от първия ми ден в Китай до момента все още не съм похарчил нито стотинка. Домакините са ми организирали такава програма, че обикновено в края на деня, когато съм свободен, банките отдавна не работят и няма къде да си обменя парите. А кредитни карти, издадени в България, дори да са с логото на „Виза", тук не искат да извършват плащания. Поне моята не иска.
Досега ви разказвах какво има в Китай. Нека напиша и какво няма. Или поне какво би направило впечатление на български и изобщо европейски турист, който идва за първи път тук. На първо място липсва „Фейсбук". Той е недостъпен в Китай. Разбира се, има начини за заобикаляне на тази преграда, но туристът надали ще има време да се занимава с това. Все пак аз намерих такъв лесен начин, но не мисля да го споделям тук. Второ, няма телевизионен канал, който да излъчва 24 часа музика. Телевизии има иначе много. Само държавната Си Си Ти Ви предлага 15 различни канала, два от които са на други езици – английски и руски. Има и един, който се води музикален – той е 15-ти канал на обществената медия, но по него няма да забележите обичайните видеоклипове. Това е по-скоро оразователен канал, излъчва симфонична музика, поякога и поп, но придружени с обилни обяснения от водещите. По радиото също липсват обичайните а България денонощни дискотеки. В големите градове обхватът на ултракъсите вълни е зает от десетки станции, по които десетки гласове говорят ли говорят. Музика има тук-таме за малко. Както на един българин би било чудно отсъствието на подобни медии само за поп и рок, така китайците с почуда научават, че в Европа има не един, а десетки такива канали. Дори малка България разполага с поне дузина за всякакви стилове музика.
Другото, което няма да намерите в Китай, е обичйната храна, която предлагат в т.нар. китайски ресторанти в България и която и аз си мислех, че е традиционната за Китай. Нищо подобно! В българските китайски ресторанти прелагат за традиционна очевидно тази храна, която техните собственици са решили, че един българин би консумирал безпроблемно. Например за толкова дни в Китай така и не видях пиле в сладко-кисел сос. Не че няма, но това не е масовата храна за китайците. Нито спагетите тук са като онези, които се предлагат в китайските ресторанти у нас. Дори оризът е съвсем, ама съвсем друг. Китайци, които са посещавали България, ми казаха, че у нас в гръмко обявяващите се за китайски ресторанти няма нито един китайски готвач или поне те не са срещнали такъв. Всичко се приготвя от българи според техните собствени вкусове, затова и няма нищо общо с китайската кухня. А китайците, които виждаме в тези ресторанти, са просто обслужващ персонал. Представям си тогава що за храна предлагат в мароканския, грузинския и подобните уж чужди ресторанти в големите градове на България.
Днес е денят, в който е официалната церемония по награждаването на всички победители от конкурса-викторина „Разходка из земния Рай". Това се случва в друго старинно градче, подобно на Хуан лон си, също разположено недалеч от Ченду. Генералният директор на радио Китай за чужбина раздаде грамоти и специални пълномощни, които ни превръщат в посланици на добра воля на провинция Съчуан по целия свят. Местните вестници и телевизии ни взеха интервюта. Изобщо, получихме нашите пет минутки слава в далечен Китай. А в минутите, когато пиша тези редове, вече съм отново в Пекин след почти двучасов полет от Ченду. Толкова съм уморен, че дори ръцете ми вече спят и току-що забелязах, че съм допуснал сума ти грешки. Поправям ги и лягам. До утре.
