От моите скромни наблюдения мога да кажа, че храната в Съчуан се дели на три категории: люта, по-люта и най-люта. Тук я наричат „разплакано сърце", защото от толкова люто не просто те избиват капчици пот, а направо сърцето започва да ридае. Впрочем, измежду блюдата, които се сервират в ресторантите може да се намери и някое, което да не съдържа лют пипер или други подобни подправки. Но, вярвайте ми, това в никакъв случай не компенсира парещото усещане след ядене. Лютият привкус е част от китайската кухня, но все пак има и региони, където той не е така характерен. Например, районът на Шанхай. Животът обаче е променлив и дори традиционен Китай добавя към менюто си нови неща. Едно от тях е българското кисело мляко. Във всички супермаркети тук има цели щандове с млечни продукти, на които е изписано, че съдържат бактериите „лактобацилус булгарикус" и „стрептококус термофилус". Признавам, на вкус те малко се отличават от традиционното кисело мляко, което сме свикнали да консумираме в България – малко повече сладнят и липсва онзи режещ вкус. От друга страна, дори в България трудно се намира онова възкисело мляко, което помним от не толкова далечното минало. След като преди 15-тина година у нас стъпи „Данон", успя за кратко да наложи схващането, че кисело мляко е продукт, подобен на кремче, с което промени хранителните навици към млякото и на производителите, и на обикновените потребители. Което е твърде жалко.

Като говорим за традиции, всеки турист в Китай би бил приятно изненадан, ако посети комплекса Хуан лон си. Той се намира само на няколко километра от столицата на Съчан – Ченду. А приятната изненада идва от факта, че Хуан лон си, което в превод означава точно „Старо градче", много напомня за Етъра край Габрово. Тук са запазени както традиционните постройки от стария Китй, някои от които датират от 1000 години, така и древни занаяти. Както Етъра, така и Хуан лон си е разположен около река, по която са подредени стари мелници за приготвяне на брашно. Само дето тук брашното се приготвя от соя, защото и много от продуктите, които човек може да си купи в старото градче, са направени от или със соя. Това, което мен лично ме впечатли, е как се правят фъстъковки. Върху специален метален съд се изсипват фъстъци, орехи и други ядки и двама по-яки мъже започват да удрят отгоре им с огромни чукове, докато ядките се превърнат в пихтиена маса. Процедурата продължава няколко минути, а накрая всеки може да опита вкусна фъстъковка.

Традициите са заленали и в Съчуанската опера. В неделя вечер любезните домакини от радио Китай ни предоставиха възможност да изгледаме едно представление в театър „Божур". Трупата е създадена от най-добрите артисти на Съчуан. А самата програма включва както традиционния танц с маски, който мнозина българи все някога са гледали, надявам се, по телевизията, така и пантомима. В Китай, където водата от чешмата не бива да се пие, понеже не е пречистена напълно и е възможно да причини стомашни разстройства, минерална вода се раздава практически навсякъде. С билета за представлението в театър „Божур" всеки посетител получава и бутилка минерална вода.

Утре най-сетне ще посетя резервата за панди. На китайски пандата се нарича сюн мао. Още отсега вече знам, че макар основната им храна да са листа само о един конкретен вид бамбук, пандите все пак са успели да се променят с времето. В резервата туристите ги хранели дори с царевица и те не отказвали. Поне така ми разказаха. Дали е вярно, ще разбера сам утре.

1 2 3 4 5