Пораженията от голямото земетресение на 28.05.2008 хем са видни, хем и неса. Има места, където практически всичко е възстановено. На мястото на рухналите сгради са издигнати съвсем нови. Огромни лъскави небостъргачи, сгради от стъкло приковават погледите на хора като мен, които за първи път преминават по тези места. Все още обаче природата напомня за необуздимата си мощ – цели села, останали затрупани под свлачища и камъни, не е имало възможност да се възстановят. Наложило се е населението им да се измести другаде. Понякога това другаде е само на няколкостотин метра от старите сгради, друг път на повече разстояние. Съчуан е област, пресечена от планини, и не винаги релефът позволява изграждането на нови постройки на същото място, където са били затиснати. До момента държавната власт е вложила във възстановяването на Съчуан 65 милиона юана. Много е любопитен начинът, по който се извършва строителството в Китай. Скелето на бъдещата постройка се „облича" в специална материя, която хем придава по-естетичен вид на строежа, хем и предпазва околната среда от неизбежното замърсяване при строителните дейности. Когато градежът е готов, мантията се маха и хората, които не са имали възможност да следят издигането на постройката етап по етап, я виждат изведнъж в съвсем завършен вид. Над повечето новоизградени къщи или блокове е поставено китайското знаме, което, както ни обясниха, е доброволен акт на местните жители от най-различни националности в знак на признателност и благодарност към държавата за топлите рижи, които оказва на населението.
Най-ужасяващи поражения земната стихия е оставила обаче в град Ин шю, където е бил епицентърът на земетресението. В центъра му все още стои напълно разрушеното начално училище, под останките на което са намерили смъртта си много деца. Днес рухналото здание е оформено като музей, който да напомня за силата на природата и неудържимия човешки дух. Стотици хора от Китай, но и от света, се стичат всекидневно тук, за да видят с очите си какво означава итински ужас. Зад огражденията на музея, който е под открито небе, звучи траурна музика. Хората си правят снимки за спон, но това не са снимки от радост, а изстрадани фотографии, запечатващи едновременно скръб и съчувствие към роднините на пострадалите.
Временният път до Ченду лъкатуши около река Иминцзян, която също е дала своя дан в разрушунията по време на земетресението. Къщи и улици чисто и просто са били отнесени от бурните й води. Иминцзян се опитва да подкопава и временния път до Ченду, заради което навсякъде по шосето могат да се забележат работници, които го укрепват.
В Ченду сме отново в най-луксоен хотел, а вечерта ни приветстват ръководителите на областта. В наша чест е устроено кратко представяне на забележителностите, след което и банкет. Отдавна бях отвикнал да присъствам на банкети. В България с времео те бяха заменени с т. нар. коктеили. В Китай банкетът е нещо доста по-официално в оромна зала, в която често има и сцена. А на нея се изнасят и представления. Аз и много от останалите слушатели трябваше да излезем на тази сцена и да представим по нещо. Първоначално смятах да изпълня някаква българска песен. После се наложи да се притека на помощ на Елена – слушателката от Урал. Тя бе загубила гласа си, а публиката, узнала, че сред нея има представител от Русия, искаше непременно да чуе „Катюша". Още повече, че тя си има и текст на китайски. Няма как – поех първия куплет на „Катюша" уж с Елена, а на практика сам, защото от нейния глас нямаше ни вест, ни кост. Постепенно китайците продължиха и се пулича интернационален хор. Имаше и томбола – имената на всички присъстващи, а те бяха над 200 души, бяха изписани на алки листчета, а организаторите изтеглиха петима от тях, които да получат голяма плюшена панда като сувенир. Познйте кой беше късметлията, изтеглен сред тези пет човека – авторът на настоящите редове. Като се прибера в България ще трябва да пробвам и на тото. Току-виж съм си решил материалните проблеми веднъж и завинаги.
