Има едно място в света, където можеш свободно да нарисуваш на публично място свастика и това няма да повлече след себе си никакви проблеми. Напротив – местните хора дори ще приемат това като истински жест на уважение спрямо тях. Това е мястото, където живеят тибетци. Те населяват, освен самия Тибет, и част от провинция Съчуан. Свастиката е част от културата тук и, разбира се, неразделен елемент и от религиозните вярвания. За тибетците тя няма нищо общо с нацизма и с всички ужаси на Втората световна война, които големият почитател на свастики – Хитлер, е причинил. Местните вярват, че свастиката е символ на кръговрата на живота и имат абсолютното право на това, защото свастиката е част от Тибет от древни времена. Съществуват много и различни гледни точки откъде Хитлер е взаимствал този знак. За мен най-правдоподобно е да се смята, че го е откраднал точно от Тибет. Той е бил почитател на мистични учения и е вярвал, че те ще му донесат световна победа. Напълно е резонно да се смята, че именно тези му увлечения са били причина да взаимства тибетския знак, който иначе може да се види тук навсякъде – в малките села, в манастирите, дори изписан по камъни или вграден в надписи на тибетски.

Туристическият район Цуй хай, разгледан на карта, много наподобява латинската буква „У". За да се разгледа всичко, туристът трябва да се въоръжи с поне три дни. Сега, няколко години след земетресението в Съчуан, туристите са леко понамалели, но така или иначе всеки ден в Цуй хай пристигат по около 20-30000 туристи от Китай и света. Краят на октомври е пиков период за посещения и навсякъде е пълно с толкова много хора, че постоянно се чувствам като на митинг. Не, по-скоро като на стадион, защото в моментите, когато трябва да се кача на туристически автобус, ми се налага и здравата да се поблъскам, за да вляза. Ако стоя и чакам кротко да ми дойде реда, сигурно така ще си прекарам часове наред. Туристическите автобуси имат тук двойно приложение. От една страна те превозват туристите, желаещи да отидат до една или друга забележителност. От друга – спират и на всички обществени спирки, с което обслужват нуждите на местното население от транспорт. На входа на областта за посещения туристът плаща еднократна такса, в която е включен и билетът за автобус, а след това, на равни начала с всички останали, може да ползва този вид транспорт. Ето защо се получава тази блъсканица. Всички туристи бързат да се качат в превозното средство, за да не изгубят и минута от времето си, което понякога причинява и лек хаос. На китайците това не им прави никакво впечетление. След няколкочасов престой тук вече и на мен не ми прави впечатление и съвсем успешно се намърдвам в автобусите.

Туристическата област неслучайно се нарича Зелено море. Тук има много езера, които китайците наричат Хай дзъ (Синове на морето), защото им приличат на морета, но пък и не са чак толкова огромни. Разбира се, всяко езеро си има свое собствено име. Например Чан хай (Дългото езеро), най-голямото, защото се простира върху цели 48 километра. Или пък У ца (Петте цвята), което пък е най-малкото. Името му идва от способността на водата да мени цветовете си в зависимост от това в кой сезон и от каква посока наблюдаваш езерото. Водната повърхност може да е със златист, червен, жълт, синкав или зеленикав оттенък. Това не е някакво магьосничество, а чисто физическо явление. По дъното има много минерали, които в зависимост от температурата са в състояние да променят цвета на водата.

Чудеса с цветовете предлага и езерото Усъ хай, което това и означава в превод – Цветно езеро. Дотам обаче няма автобусен транспорт и ако туристът иска да го види – моля. Два часа път пешком по туристическа пътека и си там. За мен вървенето на дълги разстояния не е проблем, както и за китайците, които са си елегантни, но за някои европейски туристи, свикнали да похапват повечко и забравили изцяло за талията си, два часа път на два крака е кошмар. И ако се откажат да ги извървят, никога няма да стигнат до Пу бу (Бисерен водопад). Излишно е да казвам защо се нарича така. Красива е меко казано за гледката, която се открива тук. Просто трябва да се види на живо. След което да се каже: Чаши тълъ (Всичко най-добро), най-популярнато изречение на тибетски.

1 2 3 4 5 6 7 8