Днес пътуваме за Съчуан. Оказва се, че не само за мен това е първо посещение на тази област. Моята любезна домакиня Цветелина, която отговаря за слушателските писма в българската редакция на радио Китай за чужбина и която е неотлъчно с мен от първия ми ден в Китай, ми призна, че също никога не е ходила там. Цветелина е позната на тези, които редовно слушат програмите на български, но само като глас. Е, да, ако разгЖалко, че българската редакция засеможе да видите там нейна снимка. Но интернет-страницата на радиото, ледатга няма и телевизионна програма. Иначе щяхте дадруго си е да срещнете Цветелина на живо. Тогава ще видите, че тя е една от най-красивите служителки на радиото. Изглежда на 20, а всъщност е на малко повече. Но не бива да ви кажа на колко, защото е неприлично да се говори за годините на една жена. Докато бях за малко в редакцията на радиото, седнах на нейното работно място и крадешком видях, че е поставила на работния плот на компютъра си снимка на цялото си семейство. Уви, да – Цветелина е семейна и има две прекрасни деца – момче и момиче, които са близнаци. Струва ми се, че в Китай е така – всяка красива жена е вече семейна.

По програма трябваше да летим в 11.40, но се оказа, че летището в Съчуан е затворено, заради мъгла. Така се сдобих с малко време, за да разгледам този гигант – новата аерогара в Пекин. На пръв поглед тя изглежда направо притеснително голяма и неминуемо човек се стряска, когато пристигне там за първи път – дали пък няма да се изгуби и да се лута по коридорите. Всъщност, нещата не са толкова притеснителни. Както навсякъде в модерния свят, и новото летище на Пекин е оборудвано с табели на всяка крачка. Толкова много, че ако ги следиш внимателно и имаш макар и бегла представа от английския език или дори само знаеш как да четеш латински букви, няма начин да се изгубиш.

Докато чакахме полета си, получих още една изненада. С нас ще пътува и Вей. Нали помните този приятно-закачлив глас, който допреди около две години водеше рубриката за читателски писма? От доста време Вей вече не се е появявала в ефира на радиото и аз си мислех, че просто не съм попадал на нейно предаване. А тя всъщност не работи, за съжаление, в редакцията за България. Сега Вей е в един специален отдел, който се занимава с внедряване на нови технологии. Като например приложение за iPhone, чрез което японските слушатели да имат денонощен достъп до текстовия файл с новините на радио Китай на японски език. Един ден такова приложение ще има и за новините на български. Ех, къде останаха годините, в които радио означаваше само и единствено радио, което излъчва в ефира и нищо повече.

Вей е очарователен човек. Запознах се на живо с нея още при първия ми кратък престой в Пекин през 2008. Тогава тя бе толкова щастлива да ме види, сякаш среща стар приятел. Мислех, че ако човек не упражнява цели две години чуждия език, който знае, ще го позабрави. Може с другите хора да е така, но не и с Вей. Българският език й е като втори роден. Особено ми е мило, когато я чуя да използва, и то съвсем на място, някой български идиом, непознат дори за много българи. Или пък като ми каже: „Не, бе. Не, бе". Като истинска българка. Вей има малка дъщеричка, която скоро ще бъде в първи клас. Може да е малка, но знае вече няколко български думи. Като например „баба". Вей ми каза, че я научила на тях специално заради нашия доайен сред слушателите в България– г-жа Райна Дочева, с която от време на време се чуват по телефона или по интернет. И още нещо ми довери Вей: „Г-жа Дочева ми е като втора майка". Мило е да го чуеш на толкова далечно място. А признавам си, самият аз не познавам Райна, освен от фотосите в интернет и от няколкото нейни писма, които са били публикувани пак там.

Е, най-накрая можем да излетим. Поради забавения полет ни храниха на летището. После, в самолета, ни храниха пак. Когато пристигнахме в Съчуан, ни нахраниха още веднъж – казаха, че това е за вечеря. Добре, че този ден не закусих. Не ми се мисли с колко килограма в повече ще тежа в самолетите на връщане в България. Може би в близките дни е редно да се откажа от вечерите. И без това не е полезно да се вечеря и веднага след това да се спи.

Летище „Джин хай" (Огледално море) в област Аба, където ще прекарам няколко дни, е само за вътрешни полети. Пистата за кацане е малка и самолетите трябва бързо да намалят скоростта при допир със земята, за да не излетят от нея. Но пилотите си знаят работата. В Аба е студено по китайските мерки. Но по българските е съвсем нормална зимна температура, варираща от 0 до 15-16 градуса. Напълно поносимо. Вечерта ще нощувам в петзвездния хотел „Холидей ин", построен в специалната туристическа зона Цуй хай (Зелено море). Името Аба не ви го превеждам, защото това е всъщност наименованието на една от националностите, живеещи в Съчуан. Хората дават луди пари, за да дойдат тук и да прекарат няколко страхотни ни в планината, а може би и да отскочат в Тибет, който се явява в съседство на провинция Съчуан, а мен ме водят съвсем безплатно, при това в най-луксозни хотели. „Холидей ин", например, е петзвезден. Само една-единствена нощувка в него струва 1000 юана (приблизително 200 лева). Което е почти колкото пенсията на майка ми. Ето как радио Китай се отблагодарява на слуашателите си или поне на онези от тях, които редовно или не чак толкова редовно, но усърдно участват в редовните викторини.