Когато преди три години бях на пощад „Тянанмън", реших, че огромната навалица от хора там е заради Олимпийските игри. Те тъкмо бяха започнали, Пекин беше пълен с чужди делегации и много оттях наистина се разхождаха из площада. Но днес „Тянанмън" отново бе препълнен с народ. Честно казано, толкова хора на едно място съм виждал само по трибуните на някой стадион. Очевидно този площад никога не скучае. Огромна опашка се бе извила и край мавзолея на Мао Дзедун. Така дълга, че сигурно имаше поне километър, ако не и повече. Надявам се до края на престоя ми в Китай и аз да имам възможността да се наредя на нея, за да видя с очите си Председателя Мао.

Но днес бях в Забранения град. В България, вярвам, едва ли има човек, който да не е чувал за това място и да не знае защо се нарича така. Забранени за обикновените хора в миналото са били императорските покои. Всъщност, да си император не е чак толкова интересно занимание. Има си куп церемониалности и задължения, които трябва да се спазват, а от друга страна никак не са приятни. Едно от тях е срещата на императора със съветниците му, която се е провеждала всяка сутрин на един от площадите пред двореца. Независимо дали пече слънце, духа силен вятър или вали сняг – срещата е била задължителна. Това, както и още куп любопитни истории от живота в двореца всеки посетител на Забранения град може да чуе на чист бългаски от специално електронно устройство, което се раздава на входа. А текстът се представя от познат глас – Ангелина, която ръководи българската редакция на радио Китай за чужбина и чийто топъл и мек тембър българските слушатели на радиото прекрасно разпознават.

Императорският дворец е нещо огромно, за което си струва човек да отдели поне един ден, за да го разгледа напълно. Ако имате път към Китай, горещо ви съветвам да дойдете след ноември. Тогава е по-студено, но туристите не са чак толкова много и ще можете да разгледате Забранения град на спокойствие. Пък и студът тук е относително понятие. Китайците ми казват, че им е студено дори, когато навън е 13-14 градуса. В България това са си едни есенни температури. А за руснаците, особено тези, живеещи в по-студената час на Русия, времето е направо лятно. Елена, която е от Урал и също като мен е един от участниците в конкурса-викторина за Съчуан, който радио Китай за чужбина е поканило на посещение тук, ми довери, че въобще не ипитва студ. Но пък Бамба от Сенегал не е за завиждане. Горкият, направо го съжалих като го гледах как измръзва. Иначе той е голямата звезда в нашата група. Висок и тъмнокож алет, с осанка на баскетболист, всички искат да се снимат с него. Бамба работи като шеф в една от Сенегалските телевизии. В групата ни имаме още кмет от Германия, дипломат о Камбоджа, поетеса от Турция. Заедно с нас са и слушатели от Мароко, Унгария, Испания и Пакистан. Радио Китай успя да събере за няколко дни представители на половината свят. С повечето вече съм приятел. Утре летим за Съчуан. Очаквайте и следващия ми мтериал, за да разберете как се срещнаха Божидар от България и една панда.