Всички знаем какви са основните черти на китайското население. Наричаме го с епитети като жълтата нация и всъщност хан- националността, която заема най-голям брой от хората в страната принадлежат именно към нея. В действителност много от китайците, живеещи в отдалечени и труднодостъпни села и околии рядко виждат представители на други националности. Това лесно обяснява факта, защо когато видят „бял човек"-особено синеок или русокос или някой дошъл от африканския континент, тези хора се изпълват с неприкрито любопитство. И все пак всяко едно правило си има изключения.
Едно село, намиращо се в провинция Гансу от много години насам бива обитавано от жители със зелени очи и светла коса. Те знаят, че изглеждат различно от останалите, но също са китайци. Европейските им черти привличат интереса на дори на английските медии. Тридесет и осем годишен жител на селото си прави ДНК- тест, който показва, че във вените му тече 56% европейска кръв. Според публикуваното изявление в ежедневника „Дейли Поуст" (Daily Post) на 26-ти миналия месец около 2/3 от населението на китайското село са с европейски корени. В административния център на провинция Гансу - град Ланджоу наскоро с подкрепа от италианска и китайска страна бе основан Италиански център за проучване на културното наследство към Ланджоуския университет. Специален отдел е зает с изследване на поколението на най-ранно дошлите в Китай Римски легиони, с изучаване и търсене на материали за връзките и отношенията между местното население и това на пристигналите по „Пътя на Коприната" чуждоземци.
В 53 год.пр.н.е. един римски легион се отправя на битка в Арабските територии, но след претърпения неуспех вместо да се завърне у дома, изчезва внезапно. От 2000 години насам къде и как изчезва легиона си остава загадка. Едва наскоро историк от Оксфордския университет свързва китайското село с изгубения легион. Той твърди, че след погрома докато се оттегляли на изток, войниците били пленени от китайска страна. През 36 г.пр.н.е. те се населили трайно на китайска територия.
Теорията на професора е подкрепена от останките на хора, намерени в гробница от времето на династия Източен Хан, която се намира в съседство с въпросното село. Погребаните там са с типично европейски черти и висок ръст. Според останалите учени няма и съмнение, че това са останки на войници от римския легион.
Дали наистина потомците на римската армия са се заселили трайно в Китай и в това село е въпрос, който китайски експерт, работещ към Научноизследователския институт за наследственост и развитие внимателно разглежда. Според него изследването е изправено пред огромни трудности. Как да се установи дали хората от селото, носители на европейска ДНК са го наследили от Римските легионери или това е станало посредством комуникацията с други раси, дошли по „Пътя на Коприната"? Ако от италианска страна бъдат предложени подробности за генетичните особености на легионерите е възможно да бъде направено сравнение с жителите на местното село, но подобни доказателства липсват. Единственото,което е сигурно е че в китайското село в провинция Гансу имат гени на бялата раса, но все още е под въпрос откъде са дошли.
Уверени в своя произход, но завинаги лишени от възможността да се върнат към корените си са евреите, живеещи в провинция Хънан. Преди около 1000 години град Кайфън е столица на Китай и привлича хора от къде ли не - Индия, Арабските страни, европейски търговци, мисионери и учени - изследователи. Много от тях така и не се връщат по родните си места. Служител от Централния музей в Кайфън отбелязва, че по време на разцвета на столицата тук живеят 500 семейства или около 4000 души. Те се радват на еднакви възможности за сдобиване с образование и издигане в обществото, както и китайците. Постепенно еврейското население се слива с местните националности - хан или хуей. През 17 век Цинската династия затваря вратите на империята и кайфънските евреи остават напълно изолирани от външния свят. След като равина почива местните няма откъде да намерят друг заместник; синагогата в Кайфън е завлечена от наводнение, а потомците на евреите нямат представа как да я построят. Тъй като е невъзможно да се свържат с евреи от други краища на света, постепенно те се приобщават към местния живот и култура и стават част от голямото китайско семейство.
В последните години сред част от кайфънските евреи, живели вече хиляда години на китайска земя се прокрадва желанието да се върнат към истинските си корени. Според правилника на Израел за приобщаване на евреите по света „кандидатите" трябва да бъдат с чисто потекло по майчина линия. Но тъй като в Китай от по-голямо значение са роднинските връзки по бащина линия евреите, живеещи в Китай не могат да потвърдят точния си произход. Освен това те не говорят иврит, не разбират в детайли религията и традиционните обичаи. И това е друга причина да останат изолирани от еврейското си семейство.
А ето и 2 снимки:чернобялата е сравнителна между жител от селото в провинция Гансу и бюст на римски легионер; на цветната е корицата на книгата „Евреите от Хънан", в която се разглеждат много интересни моменти от историята и живота на кайфънските евреи.
А ето и няколко думи за вашия речник от мен Нора:
[ 黄种人huáng zhǒng rén хуан(г) джун(г) жен жълта раса
[ 白(种)人bái zhǒng rén байуан(г) джун(г) жен бяла раса, бял човек
[ 我是白人wǒ shì bái rén уо шъ бай жен Аз съм бял човек.
[ 血统xuè tǒng сюе тун(г) кръвна връзка
[ 欧洲血统ōu zhōu xuè tǒng оу джоу сюе тун(г) с европейска кръв
[ 中国血统zhōng guó xuè tǒng джун(г) гуо сюе тун(г) китайска кръв
[ 中国血统的美国人zhōng guó xuè tǒng de měi guó rén джун(г) гуо сюе тун(г) дъ Мейгуо жен Американец с китайски произход
[ 他们是中国血统的美国人tā men shìzhōng guó xuè tǒng de měi guó rén тамън джун(г) гуо сюе тун(г) дъ Мейгуо жен Те са Американци с китайски произход
* Моля обърнете внимание, че за ваше улеснение транскрипцията на български език, отговаря на най-близкия начин на произнасяне, но е различна от официално приетата такава. Фонетичната транскрипция пинин на латиница е със съответните тоновете на произнасяне: (ˉ)първи, (ˊ) втори, (ˇ)трети, (ˋ)четвърти и (˙)нулев тон. Носовото Г е поставено в скоби, за да се разграничава от думите, в които липсва.
