Самолетът макар и закъснял поради пекинската мъгла се приземи почти навреме на летището Сиенян咸阳.То е на около 40 -45 км от гр. Сиан и всъщност е по-близо до гр. Сиенян, който е само на 13 км.Докато се возехме в таксито шофьорът ни обясни, че в Сиан също е имало летище, но са го преместили.Най-разумна ни се видя причина, свързана с опазването на древната столица и евентуална забрана на огромни строежи и разширителни проекти.Но за второто бяхме сгрешили.В Сиан се строи с пълна пара, както всъщност стои положението и във всички по-големи Китайски градове.Там се изграждат няколко линии на метро, а също и неизброимо количество жилищни и офис сгради.

Решихме да питаме таксиметровия шофьор дали не е чувал, че от 2006 година наш български град Велико Търново са като сестри със Сиан.Не останахме изненадани, че човекът не беше много наясно какво ще рече това.Все пак той поне беше чувал за България.

В опита си да му обясним по-подробно решихме да наблегнем на факта, че Търново е древна столица.Тогава той засмян ни попита на колко династии е бил столица Търново, защото Сиан е бил столица на 10 династии.От въпроса му пролича онази гордост типична за хора, родени в градове с богата и дълга история.И макар че изчисляването на точния брой династии е трудна задача-според някои изследователи Сиан е бил столица на 17,а според други на 13 династии-сигурно е едно, че е бил столица не на дребни династийки, а на най-напредналите и богати такива.

Ние също сме горди със своята история нищо, че е измерена в по-малки мащаби и затова  отговорихме че Търново е бил столица на Второто Българско царство за около 200 години.Не се даваме толкова лесно!Особено като знаем факта, че на някои от династиите столицата не е града Сиан, а Сиенян, който споменахме че днес е известен повече с летището си.Например през 1966 до 1971 Сиан и Сиенян са считани за един град, а после отново са разделени.Ако и ние съберем Плиска и Преслав на едно, ехеееее...

Така или иначе достигнахме до най-важния за нас въпрос къде се намира армията с теракотените войни на императора Цин, за която специално бяхе дошли.Отговорът на шофьора бе, че се намира на 40 км. от град Сиан.Така едва ли не останахме с впечатление, че в която и посока да тръгнеш от Сиан на 40км.от него определено има нещо значимо.Но като начало най-важен за нас бе хотелът, където се готвехме да отпочинем на отворени прозорци под съпровода на тих дъждец, напомнящ за този в южните части на Китай.

На следващия ден се отправихме към теракотената армия, за чиито размери се бяхме подготвили предварително.В четири отделни галерии бяха изложени войни-прави в редици,яхнали своите коне, други полуклекнали държащи лъкове, чиито дървени дръжки времето бе глътнало без остатък.Някои войни бяха изровени само до половината или счупени под тежестта на вековете, а други съвсем непокътнати или пък грижливо номерирани и залепени.

Всяка от галериите имаше свой собствен стил.Едната бе с огромни прозорци и кепенци, които биват затваряни, за да не рушат слънчевите лъчи крехките войни, а другата приличаше по-скоро на огромно подземно метро с под от черен мрамор, с дървени перила и цветни монитори, на които бяха показани важни моменти от находките.По пръстта, наподобяваща твърда глина имаше запазени коловози от колесници, движили се преди 2000 години.Малка изложба, представена от върхове на стрели и копия и други предмети, намерени по време на разкопките беше подредена в един от ъглите на галерията.Конник и войн, запазени без драскотина бяха отделени от нас само от тънко стъкло.Така строго и мълчаливо сигурно са гледали и през дългите години, когато са били заровени под земята. Четвъртата галерия представляваше само стъкло на повърхността на земята, откъдето може да се види само пръст с поникнали от конденза малки стръкчета трева.Подобна на малък парник тя не бе разпечатана и вероятно хиляди войни спокойно изпълняваха своите подземни задължения именно под нашите крака.

И ако някога един селянин не бил решил да си копае кладенец, заради голямата суша толкова типична за провинция Шънси, може би днес никой нямаше да знае за съществуването на армията на императора Цин.За нас остава да гадаем какъв цвят са били доспехите и лицата на войните и да се надяваме, че с напредването на техниката ще успеем да научим много от техните тайни.Защото засега въпросите без отговор са много. Как без кой знай каква техника са построени толкова много войни по времето на императора Цин?Според изчисленията на населението на Китай тогава броят на хората въобще не е достатъчен за изработването им.За построяването на два огромни проекта като Китайската стена и теракотената армия са нужни огромен брой хора и средства.Откъде са дошли толкова много хора, умеещи да извайват хора с ръст около 2 метра, които имат различни черти, разнообразни изражения на лицата,няколко вида прически.Дали моделите на армията на император Цин са били истински войни и ако да дали наистина са толкова по-високи от нормалния среден ръст.Как меч отпреди 2500 години е със специално покритие от хром, техника обявена за германски патент едва преди 200 години. Какво се крие в могилата на императора, която не е разпечатана и се намира на 1-2 км. от армията?Само бъдещето ще покаже.