21. Г-н Дун Гуо и вълка от планината Джуншан

Приказката за "Рибарят и джинът" от сборника "Хиляда и една нощ" е разпространена в целия свят, но в Китай има подобна история. Тя също е позната на всички китайци. Това е историята за г-н Дун Гуо и вълка.

Този разказ е от сборника от ХІІІ в. "Истории от източното поле" на Ма Джунси.

Имало един начетен човек на име Дун Гуо, който обожавал да чете книги и само от това разбирал, а не можел нищо друго да стори. Един ден, той се качил на едно магаре, натоварил го с една торба книги и тръгнал за едно място, наречено "Страната Джуншан" да си търси работа. Изведнъж, един ранен вълк изскочил пред него и му се примолил:"Господине, един ловец ме преследва, той ме улучи със стрела и за малко не ме уби. Моля те, скрий ме в торбата си, а аз добре ще ти се отплатя." Г-н Дун Гуо знаел, че вълците причиняват злини на хората, но като го гледал, колко е нещастен, помислил малко и казал:"Ако сторя, както ти искаш, то ще попреча на ловеца. Но понеже ти ме молиш, ще измисля, как да те спася." Той извил четирите лапи на вълка и го завързал с въже, така че да стане по-малък и така го пъхнал в торбата си с книги.

Не след дълго, ги настигнал ловеца и като не намерил вълка, попитал г-н Дун Гуо:"Виждал ли си един вълк? Накъде отиде?" Г-н Дун Гуо отвърнал:"Не съм виждал никакъв вълк, от тук минават много пътеки, вълкът може да е поел по някоя друга." Ловецът повярвал на думите на г-н Дун Гуо и тръгнал в друга посока. Вълкът, като чул, че конят на ловецът се е отдалечил достатъчно, се примолил на г-н Дун Гуо:"Моля те, господине, пусни ме да си ходя." Добросърдечният г-н Дун Гуо се подмамил по хубавите думи на вълка и го пуснал. Обаче, вълкът започнал да ръмжи срещу него:"Господине, въпреки че ме спаси, сега съм много гладен и ти ще сториш още едно добро дело, като те изям." Говорейки, вълкът пуснал ноктите си, показал страшните си зъби и запристъпвал към г-н Дун Гуо.

Г-н Дун Гуо започнал да се бори с вълка, като непрестанно му крещял:"Неблагодарник!". Точно в този момент, един селянин, който носел мотика, минал от там. Г-н Дун Гуо го извикал и му разказал, как той спасил вълка, а вълкът се оказал неблагодарен и искал да го изяде. Г-н Дун Гуо помолил селянина да разсъди, кой е прав и кой е крив. Но вълкът отрекъл всичко това. Тогава, възрастният селянин помислил и казал:"Аз не вярвам на никой от вас двамата. Тази торба е толкова малка, как може в нея да се сложи такъв голям вълк. Покажете ми, как го направихте за да се уверя сам." Вълкът се съгласил, легнал на земята, свил се на кълбо и се оставил да бъде овързан от г-н Дун Гуо и пъхнат след това в торбата. Селянинът бързо завързал здраво торбата и казал на г-н Дун Гуо:"Този тип диви животни, които нападат хора, никога не могат да променят нрава си; ти не си наясно това, щом си оказал такова благодеяние на вълка." След това, той вдигнал мотиката си и убил вълка.

Г-н Дун Гуо проумял всичко това и благодарил от все сърце на селянина, че му е спасил живота. Сега, "г-н Дун Гуо" и "вълкът от планината Джуншан" са фиксирани словосъчетания в китайския език и съответно първото обозначава хора, които изпитват съжаление към всеки един човек, независимо дали е прав или крив, а второто – неблагодарни и отплащащи се със зло на добрината хора.