7. Жуан

Жуан е вид китайски струнен инструмент, който в древността е наричан " цинска пипа". Около ІІІ-ІІ в.пр.н.е. през династия Цин хората слагат на малко барабанче с дръжка струни. То се е наричало "сюентао". По-късно, на основата на стария джън и кунхоу, сюентао се дообработва до т.нар. "цинска пипа", която е именно първообраза на жуан.

През ІІІ в. живее музикант на име Жуан Сиен, който е много умел в изпълнения на цинска пипа. Поради голямото му майсторство, той спечелва любовта на хората и те започват да използват лека-полека името му за да обозначават инструмента. А съкратеното название жуан се закрепва едва през Х в. през династия Сун.

Жуан има много проста форма, като е съставен от 3 части. Връхната му част е обикновено украсена с дракони или други традиционни образи с благоприятен характер. От двете страни има по 4 струни. Той има сплескана кръгла Резонансна кутия, която е съставена от три дъски. По отношение на принципа на конструкцията, материалите за изработване и начина на свирене, жуан си прилича много с пипа.

През последните години, успоредно с интереса към народните инструменти, китайските майстори усъвършенстваха жуан, като създадоха 4 вида жуан с различна сила на звука.

Жуан с висок звук има силен и звънък глас и играе важна роля за основната мелодия.

Жуан със средна сила на звука има спокоен и нежен звук и е изпълнен с поетичност; той може да води основната мелодия или да се включва с отделни партии, с което се постига силен ефект. Модулациите с него подчертават особеностите на дадената мелодия. Обикновено в един състав има два жуан със редна сила на звука, с което се постига подчертаване на особеностите на този инструмент.

Големият жуан е по-нисък от средния с 5 октави и по звучене се доближава до виолончелото. Двата вида жуан често се съчетават за да засилят крайния ефект от изпълнението. Жуан с нисък звук издава дълбок и гърлен звук, като контрабаса.