Въпреки изминалите повече от 20 години от Студената война, някои политици във Вашингтон сякаш все още живеят в онези времена. Американският държавен секретар Майк Помпео е „жив фосил" от периода. От речите му на 19 юни в Копенхаген и на 25 юни на форума на Фондацията Маршал в Брюксел ясно проличават неговите идеологически предразсъдъци.

Помпео изопачава истината, очерня и атакува ККП и китайската система. Когато говори за епидемията от COVID-19 той твърди, че ККП е излъгала по въпроса за вируса, в резултат на което той се е разпространил по целия свят и обвини Китай в липса на прозрачност.

Всъщност САЩ са тези, които разпространяват лъжи и позволиха на вируса да се разпространи. На 23 юни „Ню Йорк таймс" публикува статия със заглавие „Защо САЩ изнася COVID-19?", в която се разкрива, че САЩ съзнателно разпространяват вируса по света и гонят заразените с вируса преселници към бедните страни, неспособни да се справят със заразата.

От речите на Помпео ние виждаме, че САЩ не се отказват от усилията си за мирна трансформация на китайската политическа система. Помпео каза, че от дълго време Западът е уверен, че те могат да променят ККП. За това те контактуват с Китай. Очевидно е, че опитът на САЩ е обречен на провал. Китайският народ реши да върви по пътя на развитие, отговарящ на реалностите в страната, което възмути някои американски политици.

Опитът на САЩ за мирна еволюция на политически системи в други страни представлява погазване на основните принципи в международните отношения. Отношенията между държавите трябва да бъдат базирани на равнопоставеност и взаимно зачитане.

От речта на Помпео ние виждаме, че в момента САЩ се опитват да създадат „два свята", за да изолират Китай. Помпео определя Китай за „свят на диктатура", а САЩ и Запада за „свят на свободата". Средствата, с които си служи Помпео, не са нови. Тогава те използваха същия метод спрямо СССР. Обаче Китай не е СССР. Опитът на САЩ няма да завърши с успех. В момента мирът и развитието са основната тема на епохата. Сътрудничеството и взаимната изгода отговарят на тенденцията. Тези, които са пристрастени към идеята за игра с нулев резултат и начина на мислене от времето на Студената война, ще бъдат отхвърлени от историята.