Всъщност развитите европейски държави и САЩ са основните потребители на политиката за субсидиране. Например Франция тази година ще изразходва повече от 1,3 милиарда евро, с които ще субсидира производството на електрически и хибридни превозни средства. Испания обяви своя план за икономически стимул в размер на 3,75 милиарда евро, от които 70% ще бъдат използвани за автомобилната индустрия. Наскоро Министерството на енергетиката на Германия обяви, че ще инвестира 300 милиона евро в „CureVac" за разработка на ваксина срещу новия коронавирус, а председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен наскоро представи в Европейския парламент план за възстановяване на икономиката на стойност 750 милиарда евро, които ще бъдат насочени към области като изкуствения интелект, 5G мрежата и др.
Като най-голямата развиваща се страна, позицията и отношението на Китай към политиките за субсидиране са много ясни. Мерките за субсидии на страната се използват главно за опазването на околната среда, технологиите за спестяване на енергия, технологичните изследвания, иновациите и преструктурирането на предприятията. Всичко това е в съответствие с правилата на СТО и концепцията на ЕС за зелено развитие.
Премахването на търговските бариери и пречки и подобряването на бизнес средата са общ ангажимент на Китай и на ЕС. Двете страни са с еднакви или сходни позиции относно защитата на мултилатерализма и глобализацията, заслужават по-широко пространство за сътрудничество и провеждащите се между тях преговори за инвестиционното споразумение са най-доброто тълкуване на взаимноизгодното сътрудничество.