С въвеждането на карантинните мерки във Великобритания на 23 март досега, всички магазини, освен тези за най-необходимите продукти, бяха затворени, много заводи спряха работа, бизнесът замря. Правителството обяви бързо редица финансови и парични мерки в подкрепа на бизнеса, но показателите на производството, продажбите на едро и заетостта отбелязаха значителен спад, показвайки, че като цяло епидемията от новия коронавирус нанася сериозен удар върху британската икономика.

През април индексът на мениджърските покупки спадна от 36 пункта през март до 13.8. Инфлацията намаля от 1,5% до 0,8%, което е по-ниско от определената от британската централна банка цел от 2%. 2,1 милиона британци са се регистрирали в бюрата по труда, което представлява рекордно голям брой от 1996 г. насам.

От 10 май правителството на Борис Джонсън непрекъснато обявява нови мерки за облекчаване на ограниченията, за да се възстанови икономическата активност, като поставя особен акцент върху строителството и преработвателната промишленост, разреши на салоните за автомобили и магазините да отворят от юни, а хотели и ресторанти през юли.

За да се намалят загубите, търговците и предприятията също предприемат редица мерки. Лондонският магазин „Харъдс" обяви промоции, за да привлече клиенти; „Джон Луис", който планира да отвори врати на 15 юни също обяви отстъпки за клиентите си, които пазаруват онлайн. Авиокомпанията „Изи джет" съобщи, че от 15 юни възобновява вътрешните полети и тези до Франция, но междувременно освободи 30% от служителите си, за да намали разходите и се справи с кризата. По оценки на „Изи джет" самолетните пътувания ще се възстановят бавно и ще достигнат нивото си от 2019 г. след около три години.

От Института за ново икономическо мислене при Оксфордския университет смятат, че независимо от нарастването на бизнес активността след разхлабване на карантинните мерки, което ще намери отражение в индексите спрямо месец април, реално ще бъде нужно дълго време, за да се възстанови икономиката на страната до нормалното си ниво.

Британският вестник „Файненшъл Таймс" коментира, че правителството е особено загрижено за нивото на безработица, която може бързо да нарасне над 10% и в момента подготвя план за създаване на мащабна заетост. Той ще включва инфраструктурни проекти, включително осигуряването на широколентов достъп до интернет в селските райони и развитието на „зелена" енергетика. Едновременно с това образователните власти разработват и нов план за технологично обучение.

Натискът върху пазара на труда е голям, но огромните кредити, които правителство взима, за да се справи с последиците от епидемията, ще имат не по-малко, при това дългосрочно влияние върху ситуацията в страната. Британският институт по финанси предупреди, че безпрецедентната като размер финансова подкрепа ще има сериозни ефекти, които ще се проявяват през следващото десетилетие. Цитирайки проучване на Финансовото министерство, „Файненшъл Таймс" коментира, че мерките за стимулиране и подкрепа на бизнеса и домакинската в затруднено положение, заради епидемията, ще причинят „дългосрочен белег върху британска икономика и обществени финанси".

Според официални данни, бюджетният дефицит на страната през тази година ще нарасне до 298,4 милиарда паунда. „Файненшъл Таймс" прогнозира, че до 2024 г. дълга на Великобритания е възможно да достигне 134 милиарда паунда.

Пътят за икономическо възстановяване е дълъг. В момента най-непосредственият проблем е заетостта, но мащабните обществени разходи ще имат дългосрочни последици, поставяйки редица препятствия и предизвикателства пред икономическото възстановяване на Великобритания след излизането ѝ от Европейския съюз.