Изработката на сребърна фиба включва леене, коване, резба и полиране, като обикновено отнема поне три часа. За Ли Дундзюн целият този процес си заслужава заради процъфтяващия туризъм в неговото село.

Ли и неговата съпруга Лу Ин притежават магазин за сребърни бижута в село Маляо в югозападната провинция Гуейджоу. Повечето жителите на селото, общо 176 домакинства, са от етнос мяо. Хората от етноса поддържат и до днес традицията да носят сребърни бижута в ежедневието и по официални поводи.

В селото повече от 70 процента от местните владеят технологията за производство на сребърни бижута в стила на мяо, която може да се похвали с над 600-годишна история.

Въпреки това, заради липсата на транспорт, младите жители там трябва да си изкарват прехраната със занаята на други места и се връщат у дома веднъж в годината за Пролетния празник. Което означава, че в селото са останали предимно по-възрастните хора и децата.

Ли и съпругата му в миналото са стопанисвали магазинче в близкия град Кайли. През 2007 г. те се завръщат в родното село, защото бащата на Ли се разболява тежко.

С подкрепата на местните власти семейството отваря настоящото магазинче в селото. Миналата година магазинът отчита чиста печалба в размер на 50 хиляди юана (7057 долара).

„Докарвам си приличен доход тук, нещо повече, мога да се грижа за семейството и съм близо до него", споделя г-н Ли.

Технологията за изработка на сребърни бижута на етнос мяо е включена в списъка на държавното нематериално културно наследство през 2006 г. За да развиват и предадат на поколенията занаята, много млади хора като Ли и Лу се завръщат в родното село и съживяват занаята.

„Когато стопанисвах магазин за сребро в популярен древен град в провинция Хунан, винаги съм се чудил, кога и в нашето село ще има толкова много туристи, за да мога да изкарвам пари там", спомня си Пан Шъсюе, който работи на редица други места след като завършва гимназия през 2006 г, но се завръща в селото 12 години по-късно.

С потръгването на туризма в околния на селото район, където се намират къщи на кокили, мечтата на Пан постепенно се превръщат в реалност. Той наема двама майстори от селото, които да работят в неговата работилница. Междувременно създава работни места за 16 други занаятчии, изпълнявайки поръчки от вкъщи.

Вдъхновен от работилницата на Пан, 20-годишният Пан Юендин решава да се завърне вкъщи от южната провинция Хайнан преди две години. „Вземам 3000 юана на месец тук. Най-важното нещо е, че най-накрая мога да изучавам истинската технология в родния си край", споделя младежът.

Вече понапреднал в техниката за обработка на сребро, той планира да вложи още една година в подобряване на уменията си преди да отвори собствена работилница следващата година. Благодарение на неговата упорита работа, семейството му успява да се отърси от бедността през 2018 г.

Зад растящия брой завръщащи се млади хора в селото се крие все по-голямото значение, което се обръща на опазването и наследяването на традиционния занаят.

През 2017 г. 140 жители на селото успяват да съберат 1 милион юана за създаването на компания за сребърни бижута и бродерия в стила на мяо. В същото време кандидатстват за получаване на субсидии от правителствения фонд за борба с бедността в размер на 580 хиляди юана за превръщането на изоставено училище в музей.

„Туристите могат да се запознаят с културата на етнос мяо в музея и се докоснат отблизо с изкуството като опитат сами изработката на сребърни бижута", разказва Ли Линшу, президент на компанията.

Ли Гуанхън, 51 г., работи като занаятчия в музея. Когато пристигнат туристи, той им показва различните техники в изработката на сребърни изделия, които гостите могат сами да изпробват.

„Заработвам по 5000 юана на месец тук. Като добавя печалбите си от продажбата на бижута, общите ми месечни приходи се доближават до това, което заработвах по други места", казва Ли. „Това е също една добра възможност да популяризирам традиционния занаят", допълва той.