След началото на епидемията от новия коронавирус, финансовият пазар в САЩ показа колебания и реалната икономика преживя сериозен удар. За да се справи с това, Федералният резерв приложи мащабно редица политически инструменти, особено количествено облекчаване, с което отпусна голяма ликвидност на пазара. Експертите от Сингапур считат, че паричната политика обаче не е панацея за икономиката. Политическите инструменти на ФЕД могат да смекчат частично отрицателно влияние от епидемията, но ще донесат и повече рискове и предизвикателства.

Професорът от Сингапурския национален университет Бай Шъбан казва, че чрез различни политически инструменти Федералният резерв налива на пазара пари, с цел смекчаване на паниката и натиска върху бизнеса и домакинствата, както и за стабилизиране на финансовия пазар в краткосрочен план. Но това е спешна мярка, а не лекува симптомите. Той счита, че проблемът не е финансова, а тъй като епидемията е източник от икономическото забавяне, именно поставянето ѝ под контрол е ключово предусловие за всички последващи действия. Политиката на ФЕД намалява само частично отрицателното влияние и ако не бъде разработена ваксина, проблемите пред икономиката ще продължат.

Директорът на Института за социална политика към Сингапурския национален университет Чън Кан посочи, че „неорганиченото" количествено облекчаване е стабилизирало пазара на ценни книжа в САЩ за момента, но ролята му за насърчаване на икономиката се очаква в дългосрочен план. От финансовата криза през 2008 г. досега САЩ прилагат количествено облекчаване, но резултатът от него е все по-слаб и неудовлетворителен. Защото в условията на отслабване, финансовите институции отпускат повече рискови кредити, въпреки увеличеното парично предлагане, а създадената от количествено облекчаване ефективна парична маса е сравнително ограничена.

В условията на епидемията ФЕД представи и „нова" политиката, като директното отпускане на кредити на средни и малки предприятия. Понастоящем не се наблюдава резултат от тази мярка, но тя предизвика големи спорове в САЩ. Традиционната функция на ФЕД е да гарантира ликвидността на банковата система чрез закупуване на „нерисков" дълг. Според Бай Шъбан, новите действия на ФЕД смесват паричната и финансова политика, с което резервът ще поеме повече рискове от кредитите и пазара.

Чън Кан счита, че е възможно „неограниченото" количествено облекчаване да доведе до инфлация, особено ако епидемията причини прекъсване на веригата за доставки, в резултат на което ще се засилят рисковете от деглобализация. При това условие, ако се увеличава мащабно паричната маса, ще нараства и опасността от инфлация в САЩ.

Щатският долар е главна валута в световната търговия, затова влиянието на „неограничено" количествено облекчаване е също в световен мащаб.

Чън Кан заяви, че в световната търговия повечето компании и институции използват долара като единица за разплащане, а в условията на епидемия търсенето на американската валута нараства. Много инвеститори използват и долара като валутно убежище при кризи, затова паричната политика на САЩ за мащабно увеличаване на ликвидността ще окаже директно влияние върху икономическото възстановяване на други страни.

Бай Шъбан посочи, че епидемията е довела до световен „недостиг на долари", което показва вредата от прекалено разчитане на световните финанси на американската валута. Той счита, че след епидемията много страни ще търсят използването на друга суверенна валута в платежните си баланси.