Експерт от Дворцовия музей, представи предложение на тазгодишната сесия на върховния политически и консултативен орган на Китай, което се фокусира върху засилването на управлението, защитата и експлоатацията на религиозни сгради според закона.
Сун Дзижун е член на 13-тия НК на КНПКС и началник на отдела за културни реликви към Дворцовия музей, известен още като Забранения град. През април миналата година, тя се включва в изследването и проучвателната обиколка на храмове и църкви в провинции Джъдзян и Дзянси, Източен Китай. Това, което вижда, я разтревожва.
В интервю за сайта China.org.cn, Сун обясни, че е видяла рушащия се интериор на 300-годишна зала в храма Фаюсъ, намиращ се в планината Путуошан в провинция Дзъдзян. Управата на храма е помолила местните власти да помогнат с ремонта на структурата през 2016 г. и дори предложила да поеме сама финансирането. Две години по-късно обаче, все още чака отговор. Местният отдел по културното наследство все пак им отговаря, че реставрацията не може да бъде извършена временно, тъй като молбата не е одобрена от Държавния отдел по културното наследство.
„Законът за защитата на културните реликви включва разпоредби за опазването им. Но когато става въпрос за реалното управление, често не става ясно чия е отговорността и механизмът не е усъвършенстван. Това води до недостатъчна защита на културните реликви", разказва Сун. „Ако се случи инцидент, властите са често уклончиви и се оправдават с незавършен процес по одобрение от по-висока инстанция. По този начин се отлага опазването на държавни културни реликви", споделя още тя.
Друг пример, който тревожи експерта, е древната храм-пагода Нънжън в провинция Дзянси от периода на династия Тан. Храмът не е разполагал със средствата да извърши необходимия ремонт, но е бил под прякото му управление, вместо местната администрация за културните реликви. „Този пример ни показва, че някои културни реликви под държавна закрила са надзиравани от местните власти. Повечето обаче се управляват от храмовете", каза тя, подчертавайки, че често остава неясно, които органи са отговорни за защитата на културните реликви и че голяма част от реликвите са в окаяно състояние години наред. Ситуацията на много места остава мрачна.
Сун е открила още, че много храмове и църкви изпитват финансови затруднения. Те са неспособни да съхраняват и ремонтират дори реликви от национално равнище, какво остава за тези на провинциално и общинско равнище. Неясно разпределените отговорности водят до много проблеми.
В предложението си пред НК на КНПКС тази година, Сун пояснява, че Китай трябва да обучи и образова персонала, работещ в храмовете и църквите, защитени от съответния закон, а отделните региони да формират система, която да гарантира защитата на обектите според местните условия.
Тя предлага също централните власти да изяснят наредбите и очертаят главните задължения на управите на обектите и местните власти. Всяка културна реликва трябва да има отговорно лице, а културната защита трябва да стане един от показателите при оценката на работата на властите. В допълнение, необходимо е да бъде създаден нов модел за защита, такъв, който да се оглавява от правителството, да се координира от съответните отдели и се включи участието на обществото.
Като началник на отдела за културни артефакти и бивш заместник-директор на Дворцовия музей, Сун Дзижун предлага още въвеждането на фискална реформа и разпределяне на отговорностите на централното и местните правителства по отношение на защитата на културните реликви. Според нея трябва да се създадат специално фондове, които да помогнат за опазването на ключови културни реликви.
„Обществото също може да положи усилия. Дворцовият музей например е създал фондация за културна защита и е събрал няколко стотин милиона юана специално за съхраняването и реставрацията на културно наследство".
Културните реликви са носители на цивилизацията и културата, те са незаменими съкровища на човечеството. Те ни помагат да изследваме историята, обогатяват живота на хората и предават културата на следващите поколения, подчертава Сун.
