До 6 май измина половин месец от началото на втората фаза от усилията на Италия да се справи с новия коронавирус и да възстанови икономиката си, но все още не е известно кога учениците ще могат да се върнат в класните стаи. В много региони на страната свързаните с епидемията истории на децата се превърнаха в част от програмата за дистанционно обучение на много от основните училища.

"Цин е весело, наивно и безгрижно китайско момиче. Избухването на епидемията от новия коронавирус я принуди да издържи на всички промени в живота ѝ. Майката на Цин се казва Юе. Тя е лекарка и трябва да работи, за да спаси колкото може повече заразени с вируса, затова няма как да стои всеки ден у дома с дъщеря си. Цин се опитва с помощта на своето семейство да открие тайните на Космоса и да намери начин да се справи с негативните емоции. Благодарение на всичко това, тя може да спи спокойно и всяка нощ да има хубави сънища. Китай постигна значителни резултати в овладяването на епидемията и Цин с нетърпение очакваше да види майка си, но тя заедно с колегите си замина за Италия, за да помага на хората там да преодолеят трудностите. В края на приказката Цин казва на Луната: „Мамо, сега разбирам, че дори и да си далеч, ти никога не си ме напускала. Луната и звездите ще ми помогнат, всички сме под едно и също небе."
Тази приказка се казва „Под синьото небе - историята на Цин и Юе". Тя е написана от учителката Стефани Спанета от Торино.
Заради епидемията от новия коронавирус училищата в Италия бяха затворени на 5 март, а часовете продължиха онлайн. Малко след това Стефани Спанета открива, че в началото децата са радостни и щастливи от новия начин на обучение, но по-късно се появяват емоционални проблеми като страх, объркване и депресия поради промените в начина на живот.
„Един мой ученик ми каза, че от началото на епидемията е спрял да сънува. Трябваше да направя нещо, за да помогна на учениците да се справят с тази емоционална буря. Трудно е да обясниш на децата директно как да се справят с емоциите, но метафорите са универсален език и винаги са били като вълшебно оръжие."
В същото време Спанета е впечатлена от действията и отношението на китайците в овладяването на епидемията.
"В глобалната борба с пандемията от новия коронавирус положителните действия на Китай ме трогнаха. След като Китай успя в определена степен да овладее заразата, китайските медици започнаха да помагат на други проблемни страни. През март, когато епидемията се разрази в Италия, Европа не беше готова. Китай незабавно изпрати екип от медици в Италия на помощ. Ето защо исках да напиша приказка свързана с Китай. Ние (италианците) трябва искрено да благодарим на Китай и китайския народ за солидарността и подкрепата им към нас и целия свят."
Спанета каза, че в тази глобална здравна криза трябва да разпространяваме надежда. Така се заражда приказката за борбата на Китай срещу пандемията от новия коронавирус.
„Юе" на китайски означава „Луна", а „Цин" – „светлина, чистота". Юе и Цин са и метафори за красивата и мощна вселена. Според Спанета най-важното е децата да открият загадките на Вселената и природата.
"Това може да ги върне към реалния живот от все по-виртуалното общество, като се признае, че човекът е жив организъм и част от Вселената. Всички сме взаимосвързани", казва Спанета.
Тя се надява повече деца да се запознаят с историята за Цин и Юе. Затова кани Масимилиано Фероди да я илюстрира и превърне в оригинален анимационен филм. Макар че е семпла, историята е сърдечна и трогателна, а децата обичат да гледат филми. В момента в много райони на Италия тази приказка е като необходима част от дистанционните уроци.
Рита Биторо е дубльор в анимационния филм. Когато за първи път прочита приказката, тя е силно впечатлена.
"Тази история е много емоционална и читателите наистина могат да усетят тези истински чувства. Като дубльор прочетох историята на глас, опитах се да предам емоциите в дълбочина... Мисля, че свърших много полезна работа."
В сравнение с възрастните, децата са по-чувствителни и уязвими към несправедливите ситуации и символите в историите често им помагат да разберат прости и сложни понятия, като любов, дистанция, единство и алтруизъм.
„Приказките са вид базов език. Чрез тях децата могат да се научат как да се справят със страховете си, да разберат емоциите си и да преодолеят препятствията. С четенето на приказки родителите ще скъсят разстоянието между тях и децата, дори и да не са заедно, ще са близо един до друг, също като Цин и Юе в приказката на Спанета."
Валентина Джордж е редактор и продуцент на ефектите в анимационния филм. Тя обясни, че с помощта на Италианската асоциация на учителите „Историята на Цин и Юе" е преведена на 12 езика. Всички участвали в превода организации с готовност се присъединиха към работата и помагаха доброволно. Те се надяват да разпространят тази приказка, за да може да я четат семейства от различни националности и да намерят начин да успокоят душите на децата в този специален период.
„В началото не очаквах, че децата и техните родители ще харесат толкова тази приказка. Това е дистанционен курс, но аз предпочитам да го опиша като урок за „интимни връзки", защото в крайна сметка по този начин скъсихме разстоянието помежду ни. Ние живеем под едно и също синьо небе. Няма нищо по-добро от това", сподели Спанета.
Стефани Спанета и нейният екип получиха много положителни отзиви не само от италианците, но и от Хърватия и Русия. Читатели и преводачи от различни страни им казват, че са открили познати емоции в тази история. Спанета сподели, че в тази приказка всеки намира отзвук от своята култура.
След като прочетоха приказката, много деца в Италия я пресъздадоха с четка и бои. Спанета планира да събере тези творби в книга и да ги сподели с всички.
"Все още не е решено кога ще се върнем в класните стаи. Искам да кажа на децата да не губят надежда. Винаги има една или няколко мечти и желания, скрити в нашите чекмеджета, които могат да ни накарат да се почувстваме добре и да преодолеем трудностите."